ВРАТАТА НА ЖЕЛАНИЯТА

     Някога на пътя между  два града се появило странно разклонение. Единият от пътищата бил път като всички пътища, но вторият  водел към   още по-странна мистериозна врата. Отвъд нея като че ли нямало нищо. Но особена било самата врата. Един ден тя разделила двама приятели завинаги…

    Те се познавали от много време. Учели заедно, играели и споделяли всичко по равно. Когато настъпило лятото и училищните занятия приключили, семействата на двете момчета решили да отидат заедно на лагер в гората. Открили  приятна местност до границата и се настанили там. Вечерта била много по-приятна от горещия ден. Но тя била и решаващ момент в живота  на двете момчета. Недалеч от лагера им, след изгасяването на огъня,  силна светлина блеснала и озарила нощното небе. Двамата приятели решили да проверят какво се случва и така стигнали до вратата.

-         - Какво ли може да е това? - възкликнало учудено  първото момче.

-         - Ами като гледам врата! - отговорил приятелят му.

-         - Хей, тук пише нещо! Ще ти го прочета. Малко е тъмно, но аз виждам  надписа много добре: „Добре дошли при Вратата на желанията.Щом вече сте я  открили, тя  е готова да изпълни две желания. Намислете си нещо и отворете вратата! Преминавайки през нея, вие получавате това, което сте си пожелали. Но трябва да внимавате – всяко от желанията ви си има  цена. За второто тя е по-голяма. Ще ви бъде отнето …….“ Тук не го виждам добре!

-         Изглежда велико! Две желания! Прекрасно! Хайде да опитаме!

-         Едновременно ли ще минем? Не е ли опасно?

-         - Eй, виж вратата,прилича на  крепостна!

-         - О, всъщност ми прилича на стъклена.

-         - Как така я виждаме различна?

-         -  Не знам, но предполагам, че вратата е омагьосана, което е направо  невероятно!!! Хайде да я отворим, за да видим накъде води!

-          - И все пак не е ли малко рисковано?

-         - Какво може да се обърка? После просто отново я намираме…. Стига да искаме!

-         - Не знам! Аз ще пропусна…

-         - Добре! Сам ще го направя!

-         - Не?! Ако ще го правиш ти и аз ще го направя! Така ще се справим заедно! Но първо нека си    намислим смислени желания!

-         - Аз съм готов? А ти?

-           - Вече да!

-          - Добре! Влизаме заедно на три.  Едно, две, три! – казали те и отворили вратата. 

      Но зад нея се виждала просто началото на една пътечка. Погледнали напред - там пътечката не се виждала, но звучала омайна музика. Сега били сигурни, че прекрачвайки вратата, ще се  слу-

      чинещо магическо. Така и станало. Двете момчета си пожелали да отидат в бъдещето. Но още щом  прекрачили прага  на вратата, децата разбрали, че другият го няма, а омагьосаната врата е изчезнала безследно.  Истината била, че магията ги разделила . Сега двамата били запратени в два паралелни свята.

От този момент започнало тяхното търсене на обратен път  към вратата. Ето какво се случило на първото момче:
След като прекрачило през прага  на тайнствената врата и научило истината, то решило да потърси път към  друга врата, която да го върне в реалността  на досегашния му живот. И неочаквано лесно успяло да я открие. Всъщност тя не водела обратно, но то не знаело това и много се зарадвало. Окуражено от мисълта,че ще открие  зад нея  своя добър приятел, той бързо прекрачил отвъд нея. Но тогава се озовал на напълно непознато място. За щастие друга врата се отворила  пред него. Момчето отново преминало без никакво колебание. И тогава потънало в пълен мрак.

-         Но какво става? Къде съм? – помислило си то. Изведнъж сякаш  мощни прожектори грейнали на различни места. Там се появили врати – най-различни.

Момчето се огледало, но не разпознало мястото, където се намира. Наистина било  някаква магия, но този път  целта му  била друга – да се измъкне от това безлюдно място. Всъщност една от вратите му взела и спомените. Сега той дори не знаел кой е ,защо е тук  и се чувствал като изгубен в "нищото". През това време вратите се появявали постоянно. Всичките му опити да разбере какво се е случило и накъде трябва да върви, за да намери себе си и своя свят, били безнадеждни.

       През това време другото дете също се лутало  в „нищото“. То помнело всичко… Но това не му помогнало  да открие своя другар – двамата били твърде далеч един от друг, обратен път като че ли нямало. Докато се лутало отчаяно насам-натам  изведнъж му хрумнала една идея – да търси и открие някаква граница между своя и този омагьосан свят. Дълго време момчето се лутало, търсейки някаква стена, или сочещ вярната посока знак, но не намерило нищо.     Разочаровано, то изкрещяло за помощ. За най-голямо щастие, другото момче било наблизо и дочуло вика. Тръгнало по посока на звука и било съвсем близо, когато неочаквано се блъснало в невидима стена. Двете деца доста се учудили, че макар и прозрачна, тя ги разделя така, че се виждат, но не могат  да я преодолеят, за да се съберат. Разбира се, като всичко в света където попаднали и тази стена била магическа – тя не позволявала отнетото от реалния свят да се върне обратно. Скоро те разбрали това. Затова второто момче започнало да разказват  на приятеля си всичко, което си спомняло, и тогава и спомените на първото момче  се възвърнали. В този миг, стената съвсем сама започнала да се пропуква и руши. Магията се разваляла. Но изпитанията им още не били завършени. Пред тях се  появили различни по големина пропасти, в дъното на кои-то се отваряли още врати. Стената изчезнала напълно и те протегнали ръце да се прегърнат. Но в този миг широка бездна се отворила под краката на едното момче и то полетяло към  една отворена врата., която сякаш мигом го погълнала. Другото решило да го последва и смело скочило в про-

пастта след приятеля си. Но вратата вече била затворена. То напрегнало всичките си сили и когато тя леко се открехнала  скочило зад прага й.. Но веднага  смутено  разбрало, че това е друга врата. Те  отново попаднали на две различни места. Но въпреки всичко не се предали. Двамата тръгнали на дълъг път, търсейки друга врата, която да ги пренесе. Водени от силата на приятелството, те обиколили много врати и входове и макар да не откривали онази, която отново ще ги събере и върне в техния свят, не се отказвали. Сега те повече от всичко оценявали приятелството и неуморно водени  от чувствата и спомените си , се бо-

рели за него…

      Сигурно ще ме попитате, какво все пак се случило  с двамата  приятели, които изгубили пътя  помежду си. Ще ви кажа, че когато едно приятелство е истинско, когато двама души  се стремят един към друг, те винаги се откриват и тогава, приятелството им, калено от трудностите, става неразрушимо.

      Когато нашите герои се срещнали, те вече не били деца. Много врати се отворили пред тях, много трудни  пътища извървели, много препятствия преодолели, но накрая открили вярната посока и изхода . А лутайки се из лабиринта на  омагьосания свят, в който ги отвело детското им любопитство, те пораснали и възмъжали. И вече знаели, че ако имат благородна цел, ако имат смелост и търпение да следват стремежите и желанията на сърцата си, винаги ще открият  сили в себе си,за да ги постигнат.

Даниел Бумбалов