В ПРЕГРЪДКАТА НА МАМА, есе

   Вече сто пъти чета заглавието и все затварям очи и си представям, че мама е до мен и ме прегръща. Колко вълшебно е това усещане! Сигурно, защитено,  меко, приятно…Място, където винаги намирам любов.

    Всяко живо същество, когато е тъжно, щастливо, объркано, или самотно, търси пътя към мама. Много е трудно да се опише тази любов, защото  тя е като въздуха, който дишаме – никога няма начало и край. Може би началото е  било моето раждане, когато  мама за пръв път ме е поела щастлива в ръцете си. Но и преди да се родя, аз пак съм била в нейната  прегръдка. Мама е първият човек, който ме е приветствал за добре дошла в този свят.

   Във всеки труден момент аз затварям очи и си представям, че тя е до мен и ме пре-гръща. Не знам къде се крие тайната, че прегръдката на мама е лековита, но и болката минава, страхът се стопява, а радостта става още по-голяма, и победата – по-сладка. Майчината прегръдка дава крила.  Дори сега, когато пиша, ми се иска да отида и да се сгуша в нейната прегръдка.

Мама ме прегръща, усещам как света замира.

Тонове и звуци,цветове и страсти – всичко се размива.

Отшумява всичко – болка и тъга

радостта пък става двойна на света.

Мама ме прегръща и зная в този час,

каквото и да стане, щастлива ще съм аз.

Рада Николова, ЛК”Пегас” , 4 „г” клас