ЛЕГЕНДАТА ЗА ЕДНО ГОВОРЕЩО ДЪРВО

                            

 Легендата гласи,че не трябва да мамите и предавате чуждото доверие, дори, ако    тайната е на дърво.Сега ще ви я разкажа...

    Преди 2 милиона години на мястото на Ботаническата градина в Балчик е имало едно огромно и старо дърво. Мястото,където било засято, било забранено за посещения,защото ако някои докоснел дървото, или водел на мястото посетители, дървото щяло да му отмъсти.

   Само един човек останал в историята, като ,,Човекът докоснал това дърво".Той бил един обикновен млад работник, от бедно семейство на име Марк, който чистел около дървото.

    Един ден Марк почиствал около дънера, но видял на дървото петно и без да се замисли, решил да го почисти. Той забравил, че това е същото дърво, което не разрешавало на хората да го докосват. Момчето много се притеснило, но, кой знае защо, на него нищо не му се случило.

    Докато Марк си събирал инструментите, един глас го повикал.Той се обърнал и се огледал наоколо, но не видял никого. Но гласът продължавал да го вика докато най-после  осъзнал, че това не било обикновен глас, а гласът на дървото. Много учуден и в същото време изплашен, Марк казал:

   -  Не, моля те, не ме убивай! На никой няма да кажа,че говориш.

   -  Няма да те убия, но запомни, че веднага ще разбера, ако кажеш на някого! Това е моята тайна, която ти нямаш право да споделяш с никого!

   Момчето  обещало да мълчи, но веднага след като се прибрало, не се стърпяло и разказало на сестра си за дървото.

В същия миг, над тях изтрещял гръм и една светкавица го ударила.

   Оттогава на сам никой не посмял да докосне дървото, или пък още по-малко да каже на някого,че говори.

    Днес това дърво го няма и никой до сега не знае, кой е посмял да го отсече! Но легендата за него и до днес се предава от човек, на човек, за да ни напомня, че чуждите тайни, споделени с нас, не бива да се споделят и с най –близките ни хора, ако сме обещали да ги запазим.

Боряна Богдева

РИСУВАМ В СЪРЦЕТО СИ С ОБИЧ, ОБРАЗА ТИ, МАМО

    В ранна утрин Слънчо измива лицето си в чистите води на Марица, навлича изтъканите от богинята на светлината  сърмени одежди  и поставя златната  корона с драгоценният камък върху плешивото си теме.                                                                            

  Трептящите звезди  угасват, а лунната се оттегля  в двореца си и затваря очи за заслужена почивка.

    Слънчо започва да изкачва стоте стъпала от долната земя до небесния свод и се заема с ежедневната си работа.  Първо  винаги събужда  червения петел с лъскавите пера. Птицата важно застава  в центъра на двора и започва да пее. Мелодичните тоновe се носят плавно над почернелият от дима комин и огласят старата къщурка .Промъкват се зад избелелите пердета, отекват из напуканите от влага стени, на които е окачена една единствена черно-бяла семейна снимка. В очите на тези трима души – мъж жена и дете, запечатали миг от живота  им, се чете обич и привързаност. Незнайно как, фотографът бе успял да улови  достойнството и решимостта на родителите да останат верни на   себе си, въпреки трудностите в животаПленителните звуци разбуждат малкият Иванчо.Той разтрива очички, заиграват напред –назад тънките ресници по клепачите му.Обува шарените пантофи  подарени от съседката леля Мара и се затичва към кухнята. Върху  масата има няколко листа вестник постлани  наместо покривка.Парче сирене и комат хляб са поставени в обичайната паница. Незначителната закуската никога не задоволява глада на бедния .                                       

Момчето живее тук между тези четири стени  със слаба ,немощна жена, неговата майка.Вълничките по лицето и с множество извивки чертаят изминалото време, грешките, незаслужените обиди и увереността за един пълноценен миг.                                                          Тя работи като шивачка в кварталния цех ,от сутрин до вечер шие копринени рокли и блузи  за няколко гроша. Парите, който управляват светa вместо човеците  не достигат на сиромасите нито през делниците ,нито през празниците.                                                          Докато преглъща сухите залъци погледът на Иванчо се спира пред календара.Осмия ден през женския месец е денят на мама.Когато изрича тези думи очите му блещукат  като искриците нощем на небето .Иванчо знае ,че на осми март всяка жена получава заслужена награда за грижите и безсънните нощи, през които е бдяла над креватчето на своето зрънце.                                           Въображението на бедното дете рисува картини как дава подарък обвит с лъскава опаковка завързан с нежна панделка как я целува по бузата и запява новата песен за влакчето .Фантазията е нещо красиво ,но  кратко и след това пред теб отново се появява действителността грозна, покрита с дрипи. Иванчо решава, че трябва да организира малко празненство ,с което ще изрази своята благодарност.Но с какво да я зарадва ? За да нарисува една цветна картинка са нужни боички , бял лист хартия и цветни моливи ,които да закупи от книжарницата на ъгъла. В книгите ,които чете на тавана има интересни истории например за бедни ,но храбри юнаци, които достигат  щастието ,когато тръгнат на път из широкия свят.Това е добра идея да тръгне из широкия свят ,а може би някой вълшебник ще изпълни и неговото желание. Кварталът има няколко леви завоя и кръстопът с много разклонения.Вървейки  момчето среща възрастен мъж на около петдесет години.Лицето му е покрито с гъста ,черна брада ,а косата прошарена или от тревогите ,или от старостта .В ръка държи палитра с най- различни нюанси на цветовете и няколко четки подредени по големина.Навярно господинът е художник .Той  любезно пита  накъде отива толкова крехко и невинно дете.Иванчо през сълзи разказва на непознатия своята история. Г-н Любенов наричан още майстор на шедьоврите се решава да го ощастливи  ,за да изпълни свещената си мисия на земята ,помагайки на лишените от материално. Той покани дрипавото момче в своето ателие .На всяка стена са окачени картини ,пейзажи на планината, на изгрева , портрети на неизвестни лица.Господинът настанява Иванчо на дървен стол.Художникът поставя на работното бюро материалите и снежнобял лист хартия и казва:                                                                                            

- Млади момко ,за да засияе лицето на твоята майка като утринната зора ,нека да направим картичка като прибавим  доза обич и няколко щрихи с моята четка.Тя прави чудеса ,вълшебна е.Раз, два ,три и картичката за мама е готова.Момчето благодари сърдечно на своя ангел пазител.Преди  да си замине, добрият човек  постави в една изплетена кошница няколко плодчета откъснати от овощната градина и други лакомства ,с които Иванчо да устрои угощение. Когато се приближава до къщурката детските очи се спират пред ароматна, червена роза.Уханието и опиянява всеки ,а алените и листенца символизират  щастието.Иванчо откъсва дъхавото цвете и тича към дома.След време изтощена от дългия работен ден се завръща къдрокосата жена и що да види.Софрата отрупана с вкусни ястия ,а в ръка синът й държи красиво цвете и огромна картичка.Иванчо  подаде дребните подаръци, прегърна силно своята любяща майка и рече:                                                                                                               - Рисувам те в сърцето ти с обич,

мила мамо ,а когато рисувам образа ти с моите топли чувства създавам от твоя образ истински шедьовър.

МариянаВасилева                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             

СЕЯЧ НА СВЕТЛИНА

‘’ Сеяч на светлината’’

 

   Дядо е добър човек смирен, духовен и понякога разказва интересни истории за войната, за древни племена , за могъщи царства…

   Но аз най - обичам да разказва онази приказка за двамата братя, които създават и разпространяват  писмеността и създават първите  училища.  

   Преди години в , едно голямо царство,  поданиците се прехранвали чрез земеделие и животновъдство, а знатните особи преследвали дивеча още от ранни зори. Кехлибареното грозде, бързите коне, ракитените рогозки, който плетели стари жени и млади дечица от светло до тъмно,  разменяли с търговците от съседното царство за пресни зеленчуци и коприна.

   Близо до синьото  море се издигал дворец от чисто злато.Там живеел знатният  военоначалник  Леон, заедно с многобройното си, сплотено семейство. Когато най-малкият от синовете му, Константин пораснал, една вечер сънувал пророчески сън от който разбрал, че неговата съдба е предначертана и той трябва да следва свещения път към светлината..   В очите на Константин се появил пламъкът на храбростта и смелостта. В този миг баща му много му липсвал, но чичо, мъдър и просветен човек му  посочил вълшебният часовник ,който от години красял тронната зала и предсказвал бъдещето.Слънчевите стрелки в този момент сочели  числото на Съдбата . От чичо  си,Константин   получил необикновено перо от Жар-птица. Сбогувал се с всички в царството и решително тръгнал по друма с бързи крачки .                                                                                    

   След  известно време, младият момък седнал да си почине под една ела с хубава сянка.Развързал кожената кесия , в  десницата си  държал крехкото перо.Вятърът засвирил тъжна песен на цигулка.Видение на прекрасна богиня пристъпило към  Константин  Лицето й - светло като месеца ,  очите й  по - сини от морската вода.

Девойката му прошепнала една поговорка:  ‘’Направи добро за да получиш добро!’’ и отново се стопила пред очите му като мъгла.

„Каква мъдрост и  скрита в думите загадка!”-рекъл момъкът и отново потеглил по пътя си. Зоркият му поглед наблюдавал зелените нежни тревици, които се полюшвали леко под нежната ласка на вятъра.  

Заслушан в тихият им шепот, момъкът се сепнал, защото птиците  тревожно запърхали с крилца. Плач на грохнала старица се дочувал от северната част на гората.

Константин препуснал коня си натам  и  на една голяма поляна видял ужасената старица.

Срещу нея  бил изправен едър глиган с остри бивни, който риел земята  с огромната си муцуна и всеки момент  щял да връхлети върху нея.Момъкът издърпал лъскавият меч изпод поясът си и пробол дивото животно в сърцето.

Бабичката въздъхнала облекчено, изтрила  сълзите от лицето си и рекла:                                                                          

 - Синко, днес ти ми стори голямо добро като ме избави.Позволи ми и аз да направя нещо за теб!  Погледни наоколо и се вслушай в гласа на майката природа.Стройна и нагиздена тополата разказва истории от близо и далеко , в захлас я слушат дървета и животни.

     Народът  на твоята страна натрупа несметни богатства, но душите на хората са още неудовлетворени.  Те жадуват за друго богатство. Една нова светла искрица, по - ярка от утринната зора мами душите им и те несъзнателно, но упорито се стремят да открият нейния първоизточник, защото знаят, че  именно за светлина и мъдрост жадуват душите ми. Тази светлина си има име, синко, тя се нарича  ЗНАНИЕ.

  Книжнината е ценен дар, а с почетното звание „ Сеяч на светлината”   удостоявам теб, Константине!

След тези думи,  младежът благодарил на старицата като целунал с благодарност ръцете й, а в торбата му перото от Жар –птица сякаш оживяло. То искочило от нея и бързо започнало да изписва по бялата кора на брезата чудни знаци. И всеки знак изричал гордо своето име: Аз, Буки, Веди….                              

Изписаните от перото върху ствола на бялата бреза знаци, принцът нарекъл букви.

И още тридесет словесни знака изрисувало  вълшебното перо , което Константин  нарекъл „писало”…                                                                 

    Завърналият се в царството Константин бил посрещнат от народа с радостно оживле-ние,породено от надеждата, че най-после жаждата в душите им ще бъде удовлетворена…

 През далечната епоха върху свитъци от щавени овчи кожи, хората записали приказката за смелият принц. Историята положили в дървено ковчеже, което обаче сияело, защото в него буквите греели по-ярко от   перли и драгоценни
камъни.

                                                                                                                                                                                                                                                          МАРИЯНА ВАСИЛЕВА

ЕДНО МАЛКО МОМИЧЕ В СВЕТА НА ГОЛЕМИТЕ ЧУДЕСА

    

               Един ден малко момиченце излязло да си поиграе на вън. Докато си играело в парка, видяло малки зайчета и тяхната майка . То  решило, да ги последва, за да може да си поиграе с тях . По пътя видяло една рекичка,в която плували патенца и се заиграло с тях. Така  забравило за зайченцата .

   Когато се наиграла с патетата, тя отново потърсила мама Зайка и децата й ,но не ги открила. Тъкмо да си тръгне и патенцата й посочили хралупата ,в която живеело заешкото семейство. Тя веднага тръгнала на там и тъй като била малка, успяла да влезе в хралупата .

Щом влязла видяла вътре,че няма никого и тъкмо да си тръгне, забелязала една малка, тайна вратичка. Влязла навътре и видяла много врати . Решила отвори най-малката , но нямало как да се смали , за да влезе в прекалено малкото  помещение.

Тогава се огледала и видяла кана с  оранжев сок,а до него една чаша.Момиченцето  си сипало, изпило една глътка и изведнъж станало по-малко и от мишка. Зарадвано влязло през вратичката и видяло чудни красоти, които не можели да се опишат. Момичето забелязала в далечината зайчетата и ги последвало. Скоро ги доближило и чуло майката да им обяснява  ,че трябва да се държат прилично , защото отиват на сватба . Те пристигнали на тържеството. Зайчетата седнали, а момичето се скрило и гледало отдалеч. Сватбата била на дъщерята на кралицата на магическия свят. Детето се изумило , че младоженците са карти и неволно ахнало високо.  Царицата видяла момичето и много се ядосала. Тя накарала стражите си да я убият, за да не каже на някого за тайнствената страна .Много  разгневена царицата  попитала ,защо майката- заек е позволила да я следят . Майката зайка убеждавала кралицата ,че е знаела , че някои я следи . Кралицата казала , че ще пусне момичето, но само ако то обещае да не казва на никого какво е видяло.

Зайчетата и майката отвели момичето до поляната в парка, където се срещнали и й казали да не казва на никого за това.   В този миг момичето се събудило и осъзнало че това е било само сън , който разказало на майка си ,но я помолила дао обещае, че тя няма да казва на никого.

Неделина Кирилова

ДА ПОЛЕТИМ В СВЕТА НА ПРИКАЗКИТЕ

   Живяло някога едно момиче на име Аврора.Тя вярвала във феите, но според нейните роднини те не съществували и винаги когато Аврора говорела за феи, нейните родители й се карали.Един ден когато споменала за тях, те  пак и се скарали и тя решила да излее мъката си в гората.

Там, в чашката на едно цвете, видяла истинска фея.Аврора много се развълнувала, но гледала да не го показва , за да не изплаши това красиво създание. А  феята видяла Аврора , уплашила се и отлетяла.

    Аврора решила да я последва и така стигнали до едно прекрасно място. Било толкова красиво,че Аврора помислила , че е на друга планета, а феите всъщност живеели под дърветата.Там имало много от тези ефирни създания. Някои танцували, други пеели, рети помагали на животните...Щом видели момиченцето те също се уплашили и всички се скрил където им падне. Аврора не разбирала, че феите се страхуват от хора,затова много се натъжила. Само една  малка феичка се престрашила и се приближила до Аврора. Фейчката казала:

- Здравей момиченце!

- Здравей! -отговорила Аврора. - Защо другите се плашат от мен? Аз нищо лошо няма да им направя.

-Ние се страхуваме от хората , но ти изглеждаш толкова мила и невинна, че аз се престраших и реших да дойда при теб.

-А ,защо се страхувате от хората?

-Защото едно момче винаги идва тук и отвлича по една фея, след което я затваря в буркан.

- О, това е много лошо, но аз за нищо на света не бих постъпила така с вас.Аз обичам феите , но никой не ми вярва , че те съществуват.

- Ами,-казала феята.- ще ни помогнеш ли да спасим нашите сестрици.

-О,да! Разбира се! Може ли да ми кажете къде живее това момче?

- То живее в близкото селце- казала една фея, която слушала разговора им и като рала, че нищо не я заплашва се приближила.

-Добре, да тръгване към селцето! решително извикала  Аврора- Може ли да дойдете с мен заедно да спасим вашите сестрици?

- ДАа!-отговорили феите в един глас. -.Да вървим ...по-бързо. Хайдее!

     По пътя Аврора си поприказвала с феите докато стигнали къщата на момчето.Те не могли да влязат вътре, тъй като вратата била заключена, затова Аврора се покачила на покрива и от там влязла през комина. а феите се промъкнали през открехнатия леко  прозорец.

    Аврора се приземила в огнището на стаята, където момчето държало всички феи и отворило  вратата. Свободните феи се присъединили към нея. Аврора набързо отворила бурканите и освободените феи започнали да и благодарят,. Но сега нямало време за благодарности, защото момчето вече отваряло външната врата , а Аврора нямало къде да се скрие. Огледала стаята и решила да се скрие под дивана.

   Момчето дошло и видяло , че феите ги няма, затова започнало да търси из цялата къща, като не се сещал за отворения прозорец.А феите,преди да отлетят през него, дали на Аврора вълшебен прашец. И когато ядосаното момче най-после надникнало под дивана, момичето го напръскало с малко прашец и злосторникът на мига заспал.

Аврора успяла да се измъкне от къщата и да настигне феите. Те заедно стигнали до вълшебната поляна, осеяна с прекрасни цветя, в които  живеели феите и всички те сърдечно й благодарили.

    Като подарък и дали още малко от вълшебния прашец и доволна Аврора се върнала вкъщи.Там родителите и я попитали къде е била и защо се е забавила толкова?

Отговорила им ,че играла с приятели, за да не и се карат отново. После грижливо скрила безценния дар на феите под възглавницата си, за да сънува вечер приказни сънища.

  Това беше приказката, приятели и моля ви, знайте, че ако и вие видите някъде феи това са същите феи от приказката. А ако  видите летящо заспало момиче,то знайте , че това е Аврора , която лети на крилата на своето въображение в света на фантазиите си с помощта на подаръка от феите-вълшебния прашец.

Деана Ник Сират

МАГИЧНИ СИЛИ

МАГИЧНИ СИЛИ

    Живели някога мъж и жена.Те много искали да си имат детенце и си родили.То било момче със сини очи и руси коси.

     Родителите повикали една възрастна, но много мъдра жена,  да даде на синът им амулет против урочасване.  Щом старицата дошла и видяла детето,сякаш онемяла.

То било толкова хубаво!  Мъдрата жена казала, че когато порасне, момчето ще има магически сили и сложила в люлката на детето вълшебна пръчица.

     И наистина, когато станало на пет години, необикновеното дете вече се сдобило с тях. В началото не ги използвало много мъдро,  но после ,когато пораснало и станало момък, той  се научил  да ги използва както трябва.

    Но не щеш ли , в града им дошли разбойници.Те искали да ограбят жителите на родното му  градче..Момчето се притекло на помощ и след дълга битка ги победило с помощта на магията, която владеело, а било само на седемнадесет години! Всички граждани на градчето му благодарили, но родителите, разтревожени след неравната битка, му казали:

-  Благодарим, че ни помогна синко,но докато се учиш как да използваш магичните си сили, събрани в твоята вълшебна пръчица, ти ще забравиш  как да се оправяш сам в трудните моменти..Я  по-добре да ти вземем пръчката, защото ти днес имаше  късмет  и победи разбойниците , но другия път може да си навлечеш беля.

  Взели му пръчката,  въпреки несъгласието и протестите  му и сега той още е жив, макар да не знаем къде живеее.Той си има своя амулет против уроки и единственото , което можем да му пожелаем е много късмет.

Деана Ник Сират

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА МИШЧИЦАТА

   Един ден докато зайчето Сивко  и приятелите му си седели  и разговаряли, внезапно видели една мишка,  която бягала от домашната котка .

   Те я спрели и попитали защо бяга, а тя им разказала, че котката иска да я изяде и постоянно я преследва.

    Зайчето Сивко попитало как се казва мишката,но тя  отговорила ,че си няма име и нейните приятели и казват просто Мишчица.

    Светулката, първата приятелка на Сивко, красивата и  мила Светла, казала на мишчицата: :

- Не се тревожи! Бъди наша приятелка и ние ще ти помогнем да се върнеш в  дупката си

без котката да те притеснява .

Таралежчето Бодливко потвърдило :

- Да, Светла  e права, всички ще ти помогнем.

 Тръгнали към жилището на мишката. Там видели, че котката стои пред дома й и я чака да се завърне, за да я хване.

Приятелите се наговорили Щурчо да отиде да й посвири на цигулката си, а Светла да му потанцува, за да я   разсее.

   Ако  се наложело Бодливко  трябвало да  я набоде и така да я изгонят. Речено – сторено! С общи усилия котката била прогонена , а Мишчицата се прибрала щастлива и им благодарила за помощта!

Неделина Кирилова

СИЛНИТЕ НЕ СЕ ДРУСАТ

Силните не се друсат.Така е.Слабите,които имат проблеми в живота намират утеха в дрогата.Разбира  се, злоупотребяването  с нея си има и последствия.Дрогираните се държат неадекватно и вършат необмислени и лоши неща.

Както казах, те намират утеха в нея, защото тя упоява съзнанието им и те така си мислят,че ще избягат от проблемите си.Но те силно се пристрастяват към нея и стават напълно зависими и уязвими...

Помнете,никога не използвайте дрогата,за да решите проблемите си, а се изправете лице в лице с тях.

Никол Николаева Деевска,10 год.,ЛК,,Пегас,, , 5-ти ,,а,, клас,0888183300