СЕЯЧ НА СВЕТЛИНА

‘’ Сеяч на светлината’’

 

   Дядо е добър човек смирен, духовен и понякога разказва интересни истории за войната, за древни племена , за могъщи царства…

   Но аз най - обичам да разказва онази приказка за двамата братя, които създават и разпространяват  писмеността и създават първите  училища.  

   Преди години в , едно голямо царство,  поданиците се прехранвали чрез земеделие и животновъдство, а знатните особи преследвали дивеча още от ранни зори. Кехлибареното грозде, бързите коне, ракитените рогозки, който плетели стари жени и млади дечица от светло до тъмно,  разменяли с търговците от съседното царство за пресни зеленчуци и коприна.

   Близо до синьото  море се издигал дворец от чисто злато.Там живеел знатният  военоначалник  Леон, заедно с многобройното си, сплотено семейство. Когато най-малкият от синовете му, Константин пораснал, една вечер сънувал пророчески сън от който разбрал, че неговата съдба е предначертана и той трябва да следва свещения път към светлината..   В очите на Константин се появил пламъкът на храбростта и смелостта. В този миг баща му много му липсвал, но чичо, мъдър и просветен човек му  посочил вълшебният часовник ,който от години красял тронната зала и предсказвал бъдещето.Слънчевите стрелки в този момент сочели  числото на Съдбата . От чичо  си,Константин   получил необикновено перо от Жар-птица. Сбогувал се с всички в царството и решително тръгнал по друма с бързи крачки .                                                                                    

   След  известно време, младият момък седнал да си почине под една ела с хубава сянка.Развързал кожената кесия , в  десницата си  държал крехкото перо.Вятърът засвирил тъжна песен на цигулка.Видение на прекрасна богиня пристъпило към  Константин  Лицето й - светло като месеца ,  очите й  по - сини от морската вода.

Девойката му прошепнала една поговорка:  ‘’Направи добро за да получиш добро!’’ и отново се стопила пред очите му като мъгла.

„Каква мъдрост и  скрита в думите загадка!”-рекъл момъкът и отново потеглил по пътя си. Зоркият му поглед наблюдавал зелените нежни тревици, които се полюшвали леко под нежната ласка на вятъра.  

Заслушан в тихият им шепот, момъкът се сепнал, защото птиците  тревожно запърхали с крилца. Плач на грохнала старица се дочувал от северната част на гората.

Константин препуснал коня си натам  и  на една голяма поляна видял ужасената старица.

Срещу нея  бил изправен едър глиган с остри бивни, който риел земята  с огромната си муцуна и всеки момент  щял да връхлети върху нея.Момъкът издърпал лъскавият меч изпод поясът си и пробол дивото животно в сърцето.

Бабичката въздъхнала облекчено, изтрила  сълзите от лицето си и рекла:                                                                          

 - Синко, днес ти ми стори голямо добро като ме избави.Позволи ми и аз да направя нещо за теб!  Погледни наоколо и се вслушай в гласа на майката природа.Стройна и нагиздена тополата разказва истории от близо и далеко , в захлас я слушат дървета и животни.

     Народът  на твоята страна натрупа несметни богатства, но душите на хората са още неудовлетворени.  Те жадуват за друго богатство. Една нова светла искрица, по - ярка от утринната зора мами душите им и те несъзнателно, но упорито се стремят да открият нейния първоизточник, защото знаят, че  именно за светлина и мъдрост жадуват душите ми. Тази светлина си има име, синко, тя се нарича  ЗНАНИЕ.

  Книжнината е ценен дар, а с почетното звание „ Сеяч на светлината”   удостоявам теб, Константине!

След тези думи,  младежът благодарил на старицата като целунал с благодарност ръцете й, а в торбата му перото от Жар –птица сякаш оживяло. То искочило от нея и бързо започнало да изписва по бялата кора на брезата чудни знаци. И всеки знак изричал гордо своето име: Аз, Буки, Веди….                              

Изписаните от перото върху ствола на бялата бреза знаци, принцът нарекъл букви.

И още тридесет словесни знака изрисувало  вълшебното перо , което Константин  нарекъл „писало”…                                                                 

    Завърналият се в царството Константин бил посрещнат от народа с радостно оживле-ние,породено от надеждата, че най-после жаждата в душите им ще бъде удовлетворена…

 През далечната епоха върху свитъци от щавени овчи кожи, хората записали приказката за смелият принц. Историята положили в дървено ковчеже, което обаче сияело, защото в него буквите греели по-ярко от   перли и драгоценни
камъни.

                                                                                                                                                                                                                                                          МАРИЯНА ВАСИЛЕВА