В ранна утрин Слънчо измива лицето си в чистите води на
Марица, навлича изтъканите
от богинята на светлината сърмени
одежди и поставя златната корона с драгоценният камък върху плешивото
си теме.
Трептящите
звезди угасват, а лунната се оттегля в двореца си и затваря очи за заслужена
почивка.
Слънчо започва да
изкачва стоте стъпала от долната земя до небесния свод и се заема с ежедневната
си работа. Първо винаги събужда червения петел с лъскавите пера. Птицата
важно застава в центъра на двора и
започва да пее. Мелодичните тоновe се носят плавно над почернелият от дима комин и огласят старата къщурка .Промъкват
се зад избелелите пердета, отекват из напуканите от влага стени, на които е окачена
една единствена черно-бяла семейна снимка. В очите на тези трима души – мъж жена и дете, запечатали миг от живота им, се чете обич и привързаност. Незнайно как,
фотографът бе успял да улови достойнството
и решимостта на родителите да останат верни на
себе си, въпреки трудностите в
животаПленителните звуци разбуждат малкият Иванчо.Той разтрива очички,
заиграват напред –назад тънките ресници по клепачите му.Обува шарените
пантофи подарени от съседката леля Мара
и се затичва към кухнята. Върху масата
има няколко листа вестник постлани наместо
покривка.Парче сирене и комат хляб са поставени в обичайната паница.
Незначителната закуската никога не задоволява глада на бедния .
Момчето живее тук между тези четири стени със слаба ,немощна жена, неговата майка.Вълничките по лицето
и с множество извивки чертаят изминалото време, грешките, незаслужените обиди и увереността за
един пълноценен миг.
Тя работи като шивачка в кварталния цех ,от сутрин до вечер шие копринени
рокли и блузи за няколко гроша. Парите, който управляват светa вместо човеците не достигат на сиромасите нито през делниците ,нито през празниците.
Докато преглъща сухите залъци погледът на Иванчо се спира пред
календара.Осмия ден през женския месец е денят на мама.Когато изрича тези думи
очите му блещукат като искриците нощем
на небето .Иванчо знае ,че на осми март всяка жена получава заслужена награда за грижите и
безсънните нощи,
през които е бдяла над креватчето на своето зрънце. Въображението
на бедното дете рисува картини как дава подарък обвит с лъскава опаковка
завързан с нежна панделка как я целува по бузата и запява новата песен за
влакчето .Фантазията е нещо красиво ,но кратко и след това
пред теб отново се появява действителността грозна, покрита с дрипи. Иванчо решава, че трябва да организира малко
празненство ,с
което ще изрази своята благодарност.Но с какво да я зарадва ? За да нарисува една цветна картинка
са нужни боички ,
бял лист хартия и цветни моливи ,които да закупи от книжарницата на ъгъла. В книгите ,които чете на тавана има интересни
истории например за бедни ,но храбри юнаци, които достигат
щастието ,когато
тръгнат на път из широкия свят.Това е добра идея да тръгне из широкия свят ,а може би някой вълшебник ще изпълни
и неговото желание. Кварталът има няколко леви завоя и кръстопът с много
разклонения.Вървейки момчето среща
възрастен мъж на около петдесет години.Лицето му е покрито с гъста ,черна брада ,а косата прошарена или от тревогите ,или от старостта .В ръка държи
палитра с най- различни нюанси на цветовете и няколко четки подредени по
големина.Навярно господинът е художник .Той
любезно пита накъде отива толкова
крехко и невинно дете.Иванчо през сълзи разказва на непознатия своята история.
Г-н Любенов наричан още майстор на шедьоврите се решава да го ощастливи ,за да изпълни свещената си мисия на земята ,помагайки на лишените от материално. Той покани
дрипавото момче в своето ателие .На всяка стена са окачени картини ,пейзажи на планината, на изгрева , портрети на неизвестни
лица.Господинът настанява Иванчо на дървен стол.Художникът поставя на работното
бюро материалите и снежнобял лист хартия и казва:
- Млади момко ,за да засияе лицето на твоята майка като утринната зора ,нека да направим картичка като
прибавим доза обич и няколко щрихи с
моята четка.Тя прави чудеса ,вълшебна е.Раз, два ,три и картичката за мама е готова.Момчето благодари сърдечно на своя
ангел пазител.Преди да си замине, добрият човек постави в една изплетена кошница няколко
плодчета откъснати от овощната градина и други лакомства ,с които Иванчо да устрои угощение. Когато
се приближава до къщурката детските очи се спират пред ароматна, червена роза.Уханието и опиянява
всеки ,а алените и
листенца символизират щастието.Иванчо
откъсва дъхавото цвете и тича към дома.След време изтощена от дългия работен
ден се завръща къдрокосата жена и що да види.Софрата отрупана с вкусни ястия ,а в ръка синът й държи красиво цвете
и огромна картичка.Иванчо подаде
дребните подаръци,
прегърна силно своята любяща майка и рече:
- Рисувам те в сърцето ти с обич,
мила мамо ,а когато рисувам образа ти с моите топли чувства създавам от твоя образ истински шедьовър.
МариянаВасилева
0 коментара:
Публикуване на коментар