Живяло някога едно малко момиченце .
То не било като другите деца. Казвало се
Адриана.Била на тринадесет години . Баща му бил владетелят на държавата и за
това момичето било различно. Имало много пари, играчки и каквото си иска . Затова
било много високомерно и не ценяло нищо.
Веднъж Адриана излязла на разходка. На
пътя видяла бездомен мъж на около тридeсет или четиридесет годишна възраст . Бездомникът бил облечен в дрипави
и закърпени дрехи .
Той помолил богатата госпожица за малък залък
хляб . Но както вече ви казах, тя не била като другите деца и отказала на
бедният човечец. Тогава той я проклел , когато навърши шестнадесет години да се разболее от нелечима болест.
И така минали три години . Проклятието на бедният човек наистина се сбъднало . Адриана бола тежко болна . Лекари от цял свят
се опитвали да я излекуват , но уви никой от тях не успявал. богатият баща на Адриана – Лион не знаел как
да спаси единствената си дъщеря от злото проклятие . Решил да намери човекът ,
който докарал дъщеря му до това непоправимо състояние. Човекът стоял на същото
място, там където се срещнал с Адриана преди три години . Лион поискал от него да му каже как
да развали тежката клетва . Но думите на човекът били точни и ясни: „ Само тя
може да развали клетвата , защото тя
сама я предизвикала “ .
За хора , като Лион и Адриана тези думи не означавали нищо .
За тях били важни само властта и парите , те не обръщали внимание на никакви „маловажни”
неща.
Минало още малко време , но здравето на Адриана се влошавало все повече
и все повече . Ходила при какви ли не известни и много добри лекари , чародейки
и още много неща . Единствена им останала надеждата . Една вечер Адриана
сънувала някакъв странен сън. Сънувала как бедният дрипав човек я моли за хляб
и тя му отказва… Събудила се разтърсена от страшният за нея сън . И в този миг разбрала
как да реши проблема .
На следващият ден рано сутрин Адриана помолила баща си да извика мъжът ,
който я докарал до това състояние . Този път разговора им бил съвсем
по-различен . Адриана говорела с него по съвсем различен начин , тя не се държала
високомерно и надменно както обикновено прави с по-бедните от нея хора. Тя дала
на бедният бездомен човечец залък от най-вкусният хляб в града . Тогава тя
почувства нещо различно , сякаш малка искрица живот нахлула в нея . Тя можела
да се изправи отново на крака, а бездомникът
сякаш се бе изпарил .
От този ден нататък Адриана станала друг човек , тя ценяла дори и най-малката троха хляб !
Автор : Недко Митков Иванов 6”б”
клас 13 години
0 коментара:
Публикуване на коментар