СТРАШНО ПРИКЛЮЧЕНИЕ

    Имало едно време,  село на име Чародей. В Чародей хората били малко, но се радвали на бистрата вода на реката, която напоявала и хората и земята на село Чародей.

   Високо в планината живеел змей, който мразел хората в Чародей, защото били щастливи. Ядосвал се на щастието на хората,  а празнувал,когато някой почине. Но такива дни, които радвали Змея, не настъпвали. Мислил, мислил как да навреди на хората в селото и измислил: щял да открадне водата на хората!Та нали на нея се радвали! Когато мракът покрил селото, змеят излязъл от пещерата си. Тръгнал надолу към реката, отишъл и изпил водата. След това, за да  потънат хората в траур, похитил най-красивата девойка в Чародей. Завел я в пещерата си и я завързал. Когато хората се събудили, видели, че на мястото на реката има голяма поляна и че най-красивата девойка я няма. Всички знаели, че това е работа на Змея, но никой не посмял да тръгне към планината му.

   Един смел момък чул за траура на хората и потеглил със своя бял кон към страшната планина. Докато стигнал в полите на планината, вече станало вечер.Чул виене на вълци. Воят идвал все по-близо и по-близо.Когато вълците го заобиколили, той посякъл всички до един, а те били четирима. Намерил подслон да пренощува и с месото на убитите вълци се нахранил. Когато се съмнало, пак потеглил.Изправил се срещу десетки изпитания, но се справил с всичките. Имало пропаст покрита с клонки и листа, но той се досетил и избегнал пропастта. Почти стигнал до пещерата на змея. Бил много изморен, затова седнал на един камък и оставил коня си да пасе.След около половин час дрямка, момъкът се изправил и отишъл при змея.Последвала страшна, кървава битка, но момъкът победил.Отървал се със счупен крак и рана в корема.Така върнал водата на хората и спасил девойката.Като се прибрал,бил провъзгласен от гражданите за народен закрилник. Започнал да дарява на бедните,  пари, които вземал от техните подтисници, предпазвал ги от беди. Момичето се влюбило в момъка  заради всичките добрини, които правел на хората, а след това се оженили.

Един ден докато смелият, млад мъж  се разхождал в гората,чул плачът на жена зад едно дърво.Попитал я:                       

- Защо плачеш, девойко?                                                                                       

- Аз не съм девойка, а нимфа!-отговорила тъжно тя.- И плача, защото Вещицата и брата на Змея откраднаха моите деца:Джонатан и Аника.  

-А ти знаеш ли къде е тяхното скривалище?-попитал той.

-Да, близо до реката има една скала, нали я знаеш? Зад нея има пещера.                                    -Добре, благодаря ти! Ще се опитам да ги намеря, а ти се скрий! - казал и отминал той.

    Прибрал се вкъщи, разказал на жена си, хапнал  залък хляб и потеглил.Стигнал бързо. Хванал ги точно когато заговорили за нимфата:     

- Виж, как се сетих да откраднем децата на нимфата, за да я изнудваме!Колко съм умна!-
хвалила се Вещицата.                                                                                  

-Добре, добре не се хвали! - изръмжал братът на Змея. – Идеята е твоя, но аз откраднах децата.

    В този момент момъкът,нахлул в пещерата и започнала битката.Убил Вещицата,но по трудно било с брата на Змея. Най-накрая го сломил и обезглавил.Взел децата и потеглил към гората в която живее нимфата.Открил я там, където я оставил да го чака скрита.

- Ето ги децата,живи и здрави. – казал момъкът.

-Много ти благодаря!!!-отговорила развълнувана  нимфата.                                                                             

- Радвам се, че помогнах!-усмихнал се момъкът и отминал.  Прибрал се вкъщи при жена си и продължил с живота си на народен закрилник.

Ники Деевска