За вас,
учителко, написах…
От малък още помня, със своя все още неоформен светоглед, се
взирах все дълбоко, и в дълбокия проблем. И мислех си за този, който би ми помогнал.
В този „някой” аз съзрях лицето Ви, винаги усмихнато, и душата Ви, която топло
ме посреща в подобни мигове. Затова пиша
аз това за Вас, учителко добра!
Когато
и със някоя задача да се затруднявах, протягаше се една ръка. Когато и някъде
да сгрешавах, намесваше се една госпожа. Тя ми показваше вярното решение, а
после си го обяснявах без затруднение.
Когато я питах за нещо ново, тя се
усмихваше и ми го обясняваше. Ако я потърсех за нещо, идваше веднага – помагаше
ми мигом. Това и до днес поражда у мен уважение. Да говоря за това не ме
поставя в напрежение. Та как мога да се срамувам от моята госпожа, вечно с мене
мила и добра.
Поклон
за Вас, учителко, аз правя. Преди не знаех как без Вас да се справя, но ето че
не ни учите вече. В сърцето ми оставате си тук, макар че в света съм със стъпка
по-далече. Но аз Ви помня и не ще забравя тези мои години любими. Винаги ще съм
щастлив, докато в сърцето ми Ви има.
През
тези години вие ни учихте, но съм сигурен ,че от нас любов получихте. Макар и
малко непослушни, ние сме много добродушни. За Вас ние мислим и сега. Ще си Ви спомняме и в радост, и в тъга. Как
да забравим Вашата съпричастност, Вашето разбиране и справедливост. Понякога и
щуротии направехме и без предсказания за някой Вие налагахте и наказания. Тези
наши постъпки сега са ни смешни, но осъзнаваме, че преди сме постъпвали грешно.
Думите не ми стигнаха, за да изразят в пълна степен чувствата към Вас, учителко любима!Но спомените
за годините прекарани с Вас са тук, в сърцето ми, и винаги са свързани умиление
и със щастие. Затова ще кажа само:
„Учителко, поклон!
ДАНИЕЛ МИЛЧЕВ, ЛК" ПЕгас"
0 коментара:
Публикуване на коментар