УЧИТЕЛКО, ПОКЛОН!

неделя, 6 април 2014 г.


     Мила госпожо Василева, сякаш вчера беше денят в който престъпих прага на класната стая.Вие забелязахте моето притеснение и с топла прегръдка и мила усмивка ме уверихте,че ще се чувствам добре в този клас. И бяхте права. Вие успяхте да ни направите свой приятели и приятели по
между ни. Научихте ни, че сплотеният клас и взаимопомощта са най-ценното нещо за едно малко общество, каквото е нашия клас. Доказахте го със собствен пример - редовно посещавате изявите на всички мои съученици. Винаги сте усмихната, подкрепяща и радостна с нашите постижения.
   Неуморният ви труд ни направи грамотни. Вече пишем красиво, четем гладко и смятаме бързо. Вие ни амбицирахте винаги да показваме най-доброто от себе си, защото посредствеността не подобава на човек с високи цели.Прекланям се пред вашия труд и добрина! Много ще ми е труд-но да се разделя с вас, но винаги ще ви нося в сърцето си , защото сте най-добрата учителка!

Деана Ник Сират

0 коментара:

Публикуване на коментар