Аз съм просто едно малко момиче,
което доскоро не знаеше, нито да
чете, нито да пише. Учех в едно малко наглед училище, но с велики хора - СОУ " Свети Климент Охридски". До 4
клас бях невръстно хлапе което знаеше само как да играе и да се забавлява. Точно
тогава не проявявах никакъв интерес към литературата, творците и дори към изкуството.
Вярвах, че брат ми е по-умното и талантливо дете. Той рисуваше, смяташе и дори
четеше още съвсем малък.
Към края на трети клас нашата
госпожа ни бе възложила задача. Всеки от нас трябваше да напише стихотворение
или разказ.
В училище всички четохме своите стихотворения
и разкази. Най - хубавите творби бяха давани на г-жа Генка Богданова. Тя е
невероятно загрижен, щедър, добър човек и голям писател, който стана наш творчески
наставник и ръководител на ЛК”Пегас”.
Още щом прочете моят разказ тя
откри в мен един, може би, недоразвит талант. Похвали ме за моята лексика, за
конструкцията на моята творба.
Това ме накара да се почувствам
специална. Вече не само брат ми бе талантливото дете.
Времето минаваше. Аз пораснах.
Постепенно открих, че моята страст е да се изразявам, чрез изкуството и
безграничния свят на фантазията, поезията и прозата.
Участвам, печеля, понякога не
успявам да се класирам, в най-различни състезания и конкурси. Но никога не бих успяла да стигна дотам и да се радвам на успехи и награди, ако не беше
вниманието, грижата и съпричастността на един прекрасен човек и талантлив
писател, г-жа Генка Богданова и моето невероятно семейство !!!
Автор: Пламена Калчева
МГ "Атанас Радев" гр.
Яблол
уч-ка в 6 "б" клас
12 години
0 коментара:
Публикуване на коментар