В ЕДНА ВЪЛШЕБНА ЗВЕЗДНА НОЩ

    Отдавна си мечтая за една такава вълшебна звездна нощ: Небето е обсипано с хиляди звезди. луната също е изгряла сред тях в цялото си царствено великолепие. Приятна свежа хлад  гали лицето ми.

    Аз стоя, запленена от забулената в тъмно – син воал вечер и се усмихвам на звездите, които сякаш тайничко ми намигат. Луната ми се усмихва загадъчно и ми спуска пътека от лъчи, която ме отвежда в света на приказките, в света на вълшебствата…

    Затварям очи и се пренасям мислено в един приказен град, в който срещам само усмихнати детски лица. Лица, по които няма следи от тъга, мъка, самота, уплаха… Улиците са широки и осветени, сградите са оцветени в най-различни ярки цветове: бяло, розово, жълто, синьо, теме-нужено, слънчево-оранжево, и тревисто зелено.

    Всичко тук е, много красиво и прилича на богатата палитра на известен художник, който е оцветил този вълшебен град, за да направи живота на децата още по-пъстър, още по-богат, още по-слънчев и весел. Но богат не с бляскавите си претрупани със скъпи стоки витрини, със скъ-пите мебели, а богат на спокойствие, на радост, усмивки, сигурност, топлина и уют.

   Минавам по една алея, която води към красив и екзотичен парк, където звъни детски смях,  ща-стливи детски усмихнати лица озаряват  деня. Те се люлеят, пеят и играят на воля безгрижно. Слънцето весело се усмихва и гали ласкаво главиците на тези деца. Усещането е много приятно, защото какво по-хубаво от това сърцето ти да бъде докоснато от  щастието на другите.

    Докъдето погледът ми стига се люлее едно ароматно „море” от  прекрасни цветя и разцъфтели

 храсти.  Дърветата са разперили над децата  зелените си „чадъри” и ги канят да полегнат в хлад-ните им сенки. Прелитат прекрасни пепуруди, жужат златни пчелички, сладко пеят пойните пти-чки. Спокойствие и ведрина лъха от тази невероятно красива, вълнуваща гледка.

   Прекосявайки града стигам до разкошен старинен замък. Плахо отварям вратата, но съм прият-но изненадана от това, на което се спряха  възхитените ми очи. Приказни герои оживяха пред мен.  Видях Червената шапчица и глупавият вълк, добрата Снежанка и верните й седем джудже-та, Спящата красавица, Елица и деветте й брята – лебеди, Палечка , Котаракът в чизми и малката кибритопродавачка, както и Хубавка и нейното добро чудовище…

   Всички те се трудеха оживено и носеха най- различни ястия, които украсяваха богатата трапеза.  Една мило лице  ме покани да се настаня удобно. След малко се отвори врата, пред която с весел глъч нахлуха в залата безброй весели деца.

   Любимите им приказни герои ги бяха поканили на гости край своята приказна трапеза.

     Та нали всички ние, нашите баби, родители, братя и сестри порастваме с тези приказни герои. те са неотлъчно до нас, носим ги в сърцата си и се учим от добрия пример, който ни дават.

     Мисля си с тъга, защо не обединим усилията си, за да превърнем този свят в една вълшебна приказка. Свят в който царуват само доброто, истината и справедливостта. Свят, в който няма воини, престъпления, мъка, тъга и сълзи. Да грее на мирното, безоблачно небе весело слънце…

   Отворих очи и с благодарност погледнах отново към звездите и луната, които, макар и за кратко в тази вълшебна звездна нощ ме отведоха в този чуден свят – в света на истински красивото, в света на истинското щастие. В детски свят, озарен само от усмивки и слънчева радост…

    Благодаря ви, мили звездици! Благодаря ти, Царице – Луна! Сигурна съм, че тази вълшебна звездна нощ нощ направи и мен по-добра.

Станелия Ивова Добрева, 11 г. 5 „д” клас , СОУ”Св. Климент Охридски” ЛК” Пегас”

Телефон за връзка 0897441642