ГЛАВА ПЪРВА:
ЗАПОЗНАНСТВО
Имало едно време царство Велики Осман. Царят имал красива дъщеря, която била много горделива и надменна. Принцесата си имала кота-
рак. Той се казвал Пухчо и не бил като нея надменен и горделив.
В двореца имали много помощници. Котаракът бил нахранен и добре гледан.
Един ден в двора им се появилa друга котка. Сборичкали се с Пухчо.
Започнали да се бият. Принцесата излязла и ги помирила. Другата котка била мръсна и гладна. Принцесата наредила да я нахранят и изкъпят. Тя я кръстила Фръцла. Срещнали се котките на другия ден и се заговорили:
- Извинявай как се казваш? Аз съм Фръцла.
- Аз съм Пухчо.- рекъл той.
- Искаш ли да станем приятели?- попитала Фръцла.
- Добре! Защо не!- отговорил Пухчо.
- А искаш ли да избягаме от двореца?- предложила Фръцла.
- Добре, но къде ще отидем?- попитал Пухчо.
- Ще видим, но нека първо да се махнем от тук.
- Добре, съгласен съм. - казал Пухчо.
И така, когато на другия ден принцесата отишла да види Пухчо, видя-ла, че го няма се, разпищяла се и Царя си помислил,че са в покоите й са влезли крадци. настанала страшна суматоха…
А в това време, Фръцла и Пухчо скитали в гората. Стигнали до една пещера.
ГЛАВА ВТОРА:
НОВИ ПРИЯТЕЛИ
- Здравейте кои сте вие? - попитал ги той.
- Ние идваме от царството Велики Осман.- отговорили те.
- Ах, вие, веднага се махайте!- заповядал им той.
- Не, чакайте, ние идваме с мир искаме да останем тук.
-Добре, но ако направите нещо лошо, или доведете стражите си ще си имате работа с мен. Ясно ли е?
- Добре, съгласни сме. - отговорили Фръцла и Пухчо и тръгнали пак из гората. Вървели, вървели и срещнали зайчето Рокси.
- Здравейте, кои сте вие?- попитала Рокси.
- Ние сме Фръцла и Пухчо.
- Откъде сте? Не ви познавам.
- Ние сме от царството Велики Осман.
- Я, да се махате от тука!
- Извинете, ние идваме с мир.
- А-а- а -а, така ли? Искате ли тогава да станем приятели?
- Добре, защо не?- рекли Фръцла и Пухчо.
И те станали приятели.Тръгнали заедно.Те искали да отидат при водопада Ниагара. Но докато вървели през пътя си срещнали много препятствия. Ту трябвало да преминат дълбоки долини, ту попадали на дълбоки дупки…Освен това отвсякъде ги дебнели страшни и опасни животни като орли, соколи, ястреби и сови.конките не се страхували, само Рокси се бояла от тях. Но приятелите и я пазели и затова всички заедно смело продължили напред. Внезапно, както си вървели по пътя си срещнали Златноперката.Тя ги погледнала любопитно и също им задала въпрос:
- Кой сте вие?- попитала ги тя.
- Аз съм Фръцла, а аз съм Пухчо.
- А ти как се казваш, мило зайче?
- Аз се казвам Рокси.
- Браво, много хубаво име! - похвалила го Златноперката.
- Благодаря, но и твоето е хубаво! – отговорил Рокси.
- Вие на къде сте се запътили?-попитала Златноперката.
- Отиваме към водопада Ниагара. А ти? - попитала Фръцла.
-А аз за никъде не съм тръгнала, просто се разхождах. може ли да дойда и аз с вас?
Сприятелили се и със Златноперката и тръгнали заедно да търсят Ниагарския водопад.
Вървели, вървели и най-накрая го намерили.
ПРИ ВОДОПАДА
Водопадът бил много красив, но имало табела на която пишело: ,,Не влизайте под водопада! Опасно е за живота.". Нашите приятели не видели табелата и влезли. Под водопада било тъмно и вного страшно. Водата падала със страшен грохот…Фръцла се бояла да продължи напред
- Защо спря?- попитал Пухчо.
- Страх ме е.- отговорила Фръцла.
- Хайде, стига си се бояла! Моля те, хайде да продължим!-помолил я Пухчо.
- Добе!- съгласила се Фръцла.
Продължили нататък и открили ,че под водопада има пещера. решили да влязат и да я разгледат. Стигнали до средата и се заслушали. От ня-къде се чувал глас, но не какав да е глас, а на великан.Те се притесни-ли, но продължили да вървят. Стигнали почти до края на пещерата. Тя се разклонявала и от дясно чули плач. Видели, че един великан бие си-на си. Златноперката се обадила:
- Ей ти, защо удряш горкото дете?
- Коя си ти? Я не се обаждай.- извикал великанът и ги подгонил.
- Бягайте!- извикал Рокси и приятелите побягнали през глава към изхода на пещерата. С но не успели да стигнаха водопада. Великанът бутнал една скала и затворил изхода към водопада. Всички побягнали обратно назад.Но този път навлезли в лявото разклонение на пещерата. Тъкмо решили, че вече са в безопасност, когато разбрали, че там няма изход. Искали да се върнат,но било невъзможно, защото великанът бил зад тях. Дълго се лутали уплашени в пещерата. Накрая Рокси се оба-дила:
- Май вече го няма?
-Не вярвам, сигурно се крие за да ни хване.- обадила се Златноперката.
- Ах, вие, как смеете да говорите в пещерата ми!- извикал великана.
- А ти защо ни плашиш и ни гониш? – ядосана попитала Фръцла.
- Космат, ела веднага тук!-викнал великана на сина си.
- Хей тате, стига си ме викал с това име.! Знаеш, че необичам да ме наричаш Космат.-викнал сина му.
- Ела веднага тук!-заповядал великана.
И двамата отново ги подгонили. било ужасно, но нашите приятели все пак успели да се измъкнат и да излязат изпод водопада. Тръгнали обратно към своето царство.Но когато най-после пристигнали видели,
че там вместо кралски дворец има една обикновена къща.Те се много се учудили. Влезли вътре и видели принцесата и баща й облечени много скромно, с обикновени дрехи. Принцесата като видяла Фръцла и Пухчо така се зарадвала,че викнала:
- Татко ела веднага тук!
- Какво има?- попитал той.
- Я, виж Фръцла и Пухчо са се върнали!
Докато нашите приятели пътували по света, в царство Велики Осман станали много промени. Принцесата вече не била надменна и горда, а добро и мило обикновено момиче. Баща и не бил цар, а обикновенен жител на царството. Те много се зарадвали на завръщането на своите любимци и заживели скромен и спокоен живот, естествено с Фръцла,
Пухчо,Рокси и Златноперка
ПАТРИСИЯ РУСЕВА, 10 г ., 4 „ б „ клас
0 коментара:
Публикуване на коментар