През гори и планини, в една далечна страна се издигал красив дворец. В него живеел Царят с двете си дъщери Антоанета и Розелайн.
Розелайн обичала много цветята и непрестанно се грижела за тях. Тя била с чисто и добро сърце. Антоанета била завистлива, алчна и мързелива. Тя си имала гущер който я следвал навсякъде.
Един ден Розелайн отишла на разходка в горичката, за която се говорело че в дебрите и е скрито "Огледалното цвете". Докато бродела между дърветата, чула шум зад един огромен дъб и решила да види какво се крие зад него. Щом надникнала, видяла чудно хубав момък.Той също бил поразен от красотата й . В момента в който очите им се срещнали над главите им прелетял гълъбът, който носел щастие. Принцесата забравила за цветето, споходена от любовта. Ръка за ръка влюбените тръгнали към царския дворец. Когато стигнали до него царят ги посрещнал с подо-баващите почести.
А Антоанета гледала колко е щастлива сестра и и умирала от завист. Тя също искала момчето да я гледа с любов, както гледа Розелайн. Решила да развали връзката помежду им. Извикала със свирката си един гарван, който имал магична сила. Когато той кацнал пред нея Антоанета му наредила да направи всичко възможно, но да разбие сърцата на влюбените. Той й се подчинил, защото служел на силите на Злото, което властвало и в нейното сърце. Докато летял измислил своя коварен план…
През това време Розелайн и нейният любим се разхождали из царската градина. Очите им блестели толкова силно, колкото и лъчите на слънцето. Тя го завела в нейната градина пълна с красиви цветя.
Принцът видял един розов храст, откъснал ярко-червена роза и я вплел
в златните коси на своята любима. Точно в този момент, от небето паднало черно гарваново перо, напоено с отрова в косата й. Стресната Розелайн извикала уплашено, ала любовта им била толкова силна, че магията не успяла да отрови чувствата им и да унищожи връзката помежду им.
Красивата принцеса прегърнала силно своя избраник и любовта се разгоряла още по - силно в гърдите им.
Царят наредил на всички придворни да открият кой е поръчал раздя-лата на двамата влюбени.
Тогава се появила и Антоанета . Принц Ерик за първи път я видял, но въпреки лъчезарната й усмивка и красивите сини очи, момъкът почувствал че в нея не се крие добро сърце, както у сестра й . Освен това, както винаги, след нея се влачел гущера й Джордан .
Царят я попитал защо лицето и е тъй бледо. Тя плахо отговорила, че се е изплашила от буйстването на коня, който дълго яздила из полето.
Освен това, била разтревожена от новината за случилото се със сестра й. Царят й повярвал, защото много обичал и двете си дъщери.
След този разговор Антоанета тичешком излязла от стаята. Като видяла колко много са влюбени Розелайн и Ерик тя още повече се озлобила. Била готова да атакува отново. Решила този път решила да изпрати любимия си гущер със следващата коварна мисия.
Розелайн вече била спокойна и решила да тръгне на пътешествие със своя принц. Вечерта гущера се вмъкнал в единия джоб на раницата й. Рано сутринта тя облякла синия си дъждобран, а на рамо преметнала малката розова раничка и с Ерик тръгнали на път.
Дълго вървели през полето, докато най-после навлезли в тъмна и влажна гора. Те вървели смело проправяйки си път през храстите и през избуялите папрати.
На обяд се спрели да отпочинат и похапнат под един дъб. Докато обядвали, гущера приготвял острите си като игли нокти, напоени с още по- силна отрова. Измъкнал се незабелязано от скривалището си в раницата, докопал се до крака нва Розелайн и се приготви да я убоде смъртоносно. Но в този миг влюбените се целунали горещо. Сърцата и душите им се слели в едно, а любовта им образувала вълшебен щит край тях. Гущерът все пак успял да я убоде няколко пъти, но без никаква полза. Той стоял и ги гледал изненадано, а от ноктите му капела безполезната отрова.
Розелайн го видяла и не могла да повярва, че този път любимецът на сестра й е посегнал на живота и щастието й. Тя го уловила и мигом го пуснала в раницата си. Вече знаела кой е причинявал всички беди.
Двамата с Ерик продължили смело пътешествието си. Те вече не се страхували от нищо, защото знаели, че магията на любовта им ги пази от всички беди и нещастия.
Когато се завърнали в двореца разказали всичко на царя. Той жестоко смъмрил Антоанета и решил да я накаже, но сестра й не позволила. Розелайн й простила всичко, прегърнала сестра си и тогава Антоанета почувствала,че се докосва до истинската любов и самата тя става по-добра.
След месец Ерик и красивата Розелайн вдигнали голяма сватба, на която всички се веселили до насита. А Антоанета най-после проумяла, че Любовта е най голямата магьосница.
Марияна Василева Василева 12 г учи в СОУ „Св. Климент Охридски»
град Ямбол. Участничка в ЛК «Пегас»
0 коментара:
Публикуване на коментар