Веднъж сънувах, че
се намирам в Париж. Стоях под Айфеловата кула и говорех като французите на
френски език- езика на любовта.
Наоколо беше
много чисто, а хората усмихнати и любезни. Бяха облечени по пос
ледна мода – с изискани
обувки и дрехи.
С мама влязохме
в едно кафене. Там имаше и много деца, с които се сприятелихме.
Учих във френско училище. И там учителките са много добри. Помагат
на децата, когато не разбират нещо…
В този момент
звънецът би за голямото междучасие и ме събуди. Беше един много хубав сън, но съм
сигурна, че без госпожа Грудева, без госпожа Богданова и без моята приятелка
Рада не бих искала да отида никъде. вярно е, че и в Париж госпожите бяха
добри, но по-добри от тези две мои учителки и приятелите ми от България няма никъде по света.
Доротея Цветанова Велкова, 4 „г” клас
0 коментара:
Публикуване на коментар