Малко коте се изгубило. Едно дете го видяло и решило
да го приюти в своя дом.След като пристигнали с котето в чуждата за него къща,
то започнало да мяука уплашено. Родителите на детето казали:
- Мило дете, тази къща е чужда котето. То иска да се
прибере при своя любим стопанин.Нека да го потърсим, за да си го прибере.
Детето не искало да
послуша съвета на своите родители. Прибрало котето в своята стая и му дало
името Мариан. Котето никак не било послушно, започнало да се крие под
леглото, да дращи стените и да се катери
по шкафовете. Детето започнало да си учи уроците, но палавото коте, недоволното,
че не му обръща внимание започнало да си
играе с учебниците му.
На следващия ден,
по пътя за дома, детето купило храна за Мариан.Когато се прибрало то видяло, че в стаята му всичко е „с краката нагоре” .Детето
сипало храна на котето, но то не пожелало да се нахрани. Заинтригувани родителите казали на сина си ;
- Сине, ние ти казахме, че котето няма да те приеме като
свой стопанин. Моля те, остави ни да намерим собственика му!
Детето се
разсърдило, защото не искало да върне Мариан.
Но на следващия ден стаята на детето изглеждала още по-зле. Търсейки изход навън, Мариян обърнал всичко по пътя си. Тогава момчето най-после разбрало, че трябва да приеме
предло-жението на своите родители.
Изминала седмица, но стопанинът на Мариан бил още неизвестен. Едва след месец то открили. Котето вече било
при своя любим стопанин. Благодарният човек предложил на момчето да идва на гости при Мариан. Успокоеното коте
било много добро и мило към детето.Те станали неразделни приятели.
-Видя ли? Ние ти казахме ,че котето се чувства най-уютно в
своя дом.-казвали родителите на детето и сега то вече било наистина съгласно с
тях.
ДИЯНА ЗЛАТКОВА ДИМОВА 4 Б .10Г
0 коментара:
Публикуване на коментар