ВЪЛШЕБНАТА БОРОВИНКА

     Тръгнало един летен ден малко момиче към гората, защото мащехата му го изпратила  за боровинки. То вървяло по лъкатушеща пътечка и където спирало търсило малки цветчета. Първо забелязало в тревата диви ягоди.

„Аз знам, че това не са боровинки, но все пак ще си взема.” – помислило си то и набрало една шепа, която поставило в кошницата. След това намерило едно храстче, на което узрявали диви малини.

„И това не са боровинки, но все пак и от тях ще набера. И те са плодове на земята, а и са много вкусни.” – и набрало една шепа и от тях. Така момичето вървяло по пътечката и набирало различни диви плодове. Накрая видяло и храстче с боровинки, но когато решило да набере то, забелязало, че кошничката вече била пълна с други плодове и нямало никакво място за боровинките. Детето седнало на един камък и се зачудило какво да прави. Не искало да похаби ароматните и свежи плодове, затова решило вместо да ги яде и да ги изхвърля, да посади в тревата семената от плодовете. Така напълнило почвата с млади семена и ги поляло с малко вода.

     В този миг тревата засияла и се изпълнила с млади растения. Те мигом се разпукали и цветовете им заблестели. После бързо прецъфтели и на мястото им се появили сияещи плодове. Момичето се учудило, защото те приличали досущ на боровинки, но били пъстри и сияйни като дъгата. То опитало едно зрънце, но то толкова горчало, че детето го изплюло с погнуса. Тогава силно му се приискало да пие вода и изведнъж по една от вълшебните боровинки израснал нов клон, от който потекла бистра вода. В началото момичето много се уплашило, но постепенно разбрало, че може да пие от водата и когато утолило жаждата си, водата спряла да тече, клонът изсъхнал и изчезнал. Много мислило момичето какво да прави и накрая се върнало при своята мащеха с кошница, пълна  с обикновени боровинки. След това й разказало за вълшебните храсти. Мащехата била любопитна да разбере какво е открило завареничето й и го помолила да я заведе на мястото.

    Те отишли на полянката и мащехата веднага си пожелала вода. Но нищо не се случило. Момичето й разказало, че първо изяло един плод и след това получила вода. Мащехата не чакала друго обяснение и веднага откъснала един от плодовете. Но той бил толкова горчив, че мащехата също поискала вода. И желанието й се сбъднало. Тя останала удивена от качествата на растението и полакомила да си има свое собствено. Грабнала лопата и изкопало един от вълшебните храсти. Но тогава станало нещо невероятно. Растението веднага изсъхнало и се превърнало в пепел. На негово място със силен блясък израснало ново, още по-голямо растение. Мащехата се изненадала, но се престорила на ядосана и укорила момичето, че й загубило времето с тези измислици. След това двете се прибрали у дома и тя забранила на детето да ходи в гората без позволение.

   На другия ден жената поканила своите съседки на кафе и им разказала, че само тя знае знаела за магическо растение, което й дава каквото си пожелае. Но приятелките й се оказали приказливки и не след дълго вестта достигнала до близкия град и до неговия управител. Той пък съобщил за благодатния храст на дясната ръка на царя, а той – на самия цар. Владетелят бил любопитен да види вълшебното растение и наредил да намерят пътеката, в края на която се намирала полянката с вълшебните боровинките. Кралските съветници го последвали и по следите на мълвата достигнали до къщата на мащехата. Но когато я открили, тя поставила условие, че ще им покаже боровинката, само ако след това получи един чувал с монети.

     Но тъй като съветниците били мъдри хора, поразмислили и се решили, че тя се опитва да измами царя, за да забогатее. Те били на път да откажат предложението, когато от двора се появило малкото момиче. То на драго сърце се съгласило да ги заведе до чудатото растение. Мащехата силно се разгневила на детето и го изгонила от къщата. То започнало да плаче, но тогава един от царските съветници се приближил и му прошепнал, че за помощта, която то оказва на царя, ще бъде възнаградено щедро. Момичето се посъвзело и тъгата му се стопила. Когато пристигнал и Царя, то ги завело на мястото и обяснило, че първо трябва да се изяде една боровинка и след това се изпълнява първото желание. А когато се каже „стига“ всичко свършва. Казало още, че вълшебният храст не може да се присажда никъде и не напуска тази почва. Царят откъснал една боровинка и я изял, но тогава много му се приискало вода, но  тъй като знаел вече за навиците на боровинката ,предварително наредил на съветниците си да му носят  един мях с вода .И така, щом отново изял една боровинка, той бързо отпил и когато утолил жаждата си, вместо вода избрал да си пожелае злато. В същия  миг от боровинката израснал дълъг клон и на него се появило златно листо. Царят го откъснал и забелязал, че на мястото на първото се образувало друго листо, по-голямо от предишното. Тогава царят започнал едно по едно да събира златните листа и натоварил с тях каляската, с която пристигнал.

     По едно време момичето без да иска се изпуснало и попитало владетеля, не му ли стига толкова злато. Внезапно клонът изсъхнал, превърнал се в пепел и изчезнал. Царят много се разгневил на малкото дете и заповядал да хвърлят него и мащехата му в тъмница. Колкото и да обяснявала мащехата, че това не е нейно дете, никой нямал намерение да я освободи. И все пак тя била затворена в друга килия, тъй като я мислели за луда. Царят все пак останал предоволен от печалбата си, но когато на другия ден повикал един от съветниците си, за да оценят стойността на златото, той разбрал, че листата нямали стойност, защото не били от злато. Царят останал в недоумение – нали все пак той лично видял как листата, излизащи от дървото, били от чисто злато. Алчността му, сега го поразила жестоко. Тя  разболяла владетеля . Завладяла го мисълта, че е омагьосан и че трябва да бяга, затова той напуснал царството и заедно със семейството си предоставил трона на един от съветниците си. Това бил същия човек, който обещал на момичето награда от царя. Той се сетил за момичетото и го  открил в ужасно състояние в тъмницата. Заповядал да го изведат и решил да го покани на обяд с него, тъй като все помнел, че обещал нещо.

    След като обядвали то се почувствало бодро и щастливо. Новият цар го попитал какво би желало да направи най-много. Момичето си помислило, че отново би искало да види вълшебната боровинка и тогава съгледало през незатворената врата към покоите на царя нещо, което  силно блестяло. Тогава се сетило за листата и поискала да ги види поне още веднъж. Когато влезли съветникът се изумил. На мястото на онези изгниващи жълти листа отново стояли златните.

    Но вместо да се радва, момичето се обляло в сълзи. То се сетило, че вече си няма дом. Щом заплакало, златните листа потъмнели и отново се преобразили в обикновени. Тогава съветникът се досетил какво се случва и казал:

- Сега разбирам всичко. Ти си свързана с тези листа. Но как е възможно? Можеш ли да ми кажеш как откри вълшебната боровинка?

- Аз всъщност не съм я откривала…Тя ме доведе до себе си.

    Момичето разказало всичко на царя и той й обяснил, че растението, което е израснало за нея се влияе от чувствата й. Той харесал детето – то било искрено и добросърдечно. Затова решил да му стане дъщеря. Тя много се зарадвала и двамата отново наблюдавали как листата променят облика си. Момичето се почувствало много щастливо. Тогава съветникът му задал един въпрос. Той поискал нейното мнение какво да прави с листата. Тя решила да ги раздаде на хората от царството. Осиновителят й я поздравил за мъдрото решение и заповядал това да се направи.

                Така малкото момиче се превърнало в добра и красива царска дъщеря и заживяло щастливо с новото си семейство. Но не всички съдби били хубави. Злата мащеха, която била затворена в килията на тъмницата, била освободена по заповед на момичето. Тя получила от завареницата си една кесия с пари, които пропиляла. Остатъка от живота си прекарала в мизерия, глад и беднотия, като работела за единия хляб при един хлебар. Бившият цар все пак успял да оздравее от депресията си и след като научил новините от царството много се ядосал и решил, подкупвайки войската, да си върне престола. За да получи парите, които му били необходими за подкупи, той отново решил да отиде при вълшебната боровинка. Но след дългото, безрезултатно  лутане из горите, царят полудял и семейството му го изоставило. Той не можел да проумее, че след началото на новия живот на момичето, растението изчезнало, тъй като изпълнило мисията си. И до ден днешен той все още се лута, ням, гладен, жаден и луд, и никой не може да го избави от това, което сам си е причинил от алчност.