Историята, която ще ви разкажа е за мечтите и за
това как те променят живота ви само за миг.
Преди години, когато животът не беше толкова
милостив и щедър към обикновените хора , аристократите имаха и власт ,и пари, а в крайните квартали на щата
живееха хиляди бедни семейства.Те не винаги си имаха дори малък имотец . Повечето от тях живееха в
лишения и недоимък, но винаги се стараеха на децата им да не липсва нищо. Малчуганите,
които толкова обичаха своите родители, не искаха много от тях - нито
играчките по лъскавите витрини на търговските центрове и магазинчета, нито богата украса за коледната
елха.Те получаваха с отворени обятия като най-скъпи дарове майчината топлина и
бащината загриженост и това задоволяваше нуждите им .
В скромния дом на семейство Харис
живееха г-жа Линда и г-н Смит заедно с
единственото си детенце Моли.Те бяха грижовни родители, въпреки че г-н Смит понякога
повишаваше тон когато котката им бутнеше някоя глинена саксия изрисувана със
слънчогледи, или омотаеше кълбетата ,който госпожата бе купила от малкото
магазинче близо до дома им.
А сега нека ви представя нашият главен герой-дъщеричката
на семейство Харис. Момиченцето беше на шест годинки ,обикновено златните й коси бяха
вързани на висока „опашка” с розова панделка, направена от парче плат.То искаше
да узнае всичко за живота ,за природата: дали някога ще успее да стигне небето и да
докосне синия му купол, дали може да хване птичките ,който устремени към небето пърхат над
него с крилца ,но преди всичко искаше да разбере кой, или какво е заключено в таванската
стая от години.Там никой никога не пристъпваше , а любознателната и емоционална Моли нямаше търпение да узнае
какво се крие там.
Веднъж, когато
нощта спусна траурния си воал, ангелите разпръснаха над очите на децата ситен прашец с цвят
на мляко, a светилника в стаята на бедното момиче все още светеше , момиченцето, заспало уморено след игрите през дългия ден, най-после намери в съня си начин да получи отговор на своите
въпроси.
На сутринта
след като слънцето огря околността, преди бащата на Моли да тръгне към завода,
тя се приближи до него и му прошепна нещо.След думите на Моли господин Смит
погледна изненадано, сърцето му биеше ли биеше толкова силно, сякаш всеки момент ще пробие
плътта му и ще изскочи, като онези смешни палячовци навити на пружина, които поставят в дървените латерни.
Той само поклати глава със странен поглед , а Моли не получи очаквания
отговор.Баща й дръпна резето на вратата и пое замислен към завода.
Но русокосото дете не изгуби надежда. Уханието
на бобена чорбица, което се носеше из къщата отведе момиченцето в кухнята.То попита смирено
любящата си майка, защо
таванската стая е винаги затворена.При това питане на дъщеря й госпожа Харис
седна притеснена на дървения стол в трапезарията. С насълзени очи Моли погледна майка си и каза:
-Мамичко, след
девет дни имам рожден ден, а вие с татко винаги ми подарявате нещо. Тази година аз не искам нова рокля,
нито пантофки.Тази
година за подарък искам да отключите таванската стая.
Г-жа Харис
дълго размишляваше и след това отвърна, че за помещението няма ключ. Единствено покойната й баба
знаела как да я отвори, защото това било нейната стая. Сърцето на Моли се разби
на хиляди парчета при тези думи. Явно
мечтата й никога нямаше да се реализира.
Невинното създание легна болно от разочарование
– мехлеми ,чайове ,билки - нищо не помогна, лек за раната в сърцето й не откриха.
Една нощ в
съня му се яви старица с дълга бяла роба и крила на ангел. Ангелът с бели коси на благородната глава, прошепна
нещо, целуна детето по челото и отлетя, като птица в сините небеса. На
сутринта , когато
Моли се събуди ,обу старите си чехли и се изправи
пред вратата на специалното помещение. Зад
вратата му се лееше песничка с нежна мелодия:
„Слънце
когато изгрее ,
и вятърко
леко повее,
облак се
тихо засмее,
ти,дете,
преброй до три,
ще се
сбъднат твойте мечти…”
В този миг
лъч светлина прониза прогнилата врата. Безчет светещи искрици засияха в погледа
на Моли, когато пред нея се изправи духът на покойната й баба – висока, красива старица с побелели от годините и преживените тревоги
и радости коси. В нея имаше и нещо необикновено, нещо вълшебно...
Русокосото дете
дълго се взира в ангелските й криле и усмихнатите сини очи. Г-жа Хоутър, така се казваше баба й,
се бе завърнала от отвъдното, за да разкрие на потомката си една своя съкровена
тайна.
Тя заведе развълнуваното дете в таванската стая, обвита със зловещи
паяжини .Настани го на прашна табуретка , пред непознат за детето предмет. После
хвана нежно ръцете на Моли и ги постави върху клавишите. В този миг, от нейните
ръце към пръстите на Моли потече странна
енергия. Детето почувства непреодолимо желание да засвири. Старицата погали
главата на внучката си и в нея
зазвучаха прекрасни мелодии.
Моли се
наведе над пианото с трепет, докосваше с фините си пръстчета ту белите, ту черните му езичета. Тъжна, но завладяваща сърцето, мелодия
се разнесе като ехо в скромната таванска стая. Моли свиреше като омагьосана
и опиянена от сладките звуци, дори не
забеляза, как призракът на баба й се усмихна доволно, докосна с благославящи
устни челото й и полетя в небитието.
Моли беше
неизказано щастлива. Пианото беше най-най- хубавия подарък за рождения й ден. А нейната
баба, виртуозна пианистка ,починала от
вълнение на сцената, беше я дарила със своя невероятен талант.
Възрастни и млади, знатни особи и бедняци спираха
омагьосани под високия тавански прозорец,
за да слушат нежните звуци.Оттогава Моли стана прочута пианистка творец и композираше изкусни композиции.Семейство
Харис се гордееше с единствената си дъщеря, пленила хилядите почитатели на
музиката с приятните звуци на наследения
от баба й музикалния инструмент.
Мелодиите на
нейното пиано са заключени в сърцата ви. Само „отключете вратата на сърцето си”
и от там ще зазвучи прекрасната мелодия на Пролетта и
Мечтите.
Марияна
Василева, ЛК”Пегас”
0 коментара:
Публикуване на коментар