На мама ръцете от труд са корави.
Очите на мама - зелени полета.
Сърцето на мама е цяла планета.
И само след нейното "Диди, се спирам,
и само щом кимне ми, аз я разбирам.
Гласът й в тълпа непознати дочувам,
смехът й ме гали и кара да плувам
от щастие силно, че двете със мама
сме като едно , а всъщност сме двама,
защото за нея, аз знам, съм едничка,
за мен тя е мама – в света
най-добричка!
Деана Ник Сират, ЛК”Пегас”
0 коментара:
Публикуване на коментар