МАЙЧИЦЕ МОЯ

     Какво за мен е майката?  Тя  е нещо свято. Никой не може да замести нейната топлина и майчина обич.                                                                                                                             Когато едно детско сърце е лишено от майчината любов, то остава тихо, празно и тъжно. Децата сираци останали рано без майчина закрила  обич и подкрепа чувстват мрак и студ в себе си.

   Лицата на тези, които са усетили любовта на майката винаги са озарени от щастливи усмивки.

    Аз съм богата  с майчината си закрила и обич. Случките преживени с мама са много, но тази е незабравима за нас. Веднъж, когато  слънцето грееше и птичките пееха  прочувствена песен, в един летен ден аз и мама бяхме на гости  в родното й  място. Понеже ходехме  по - рядко при баба и дядо и те се затъжаваха за нас, аз останах да им погостувам.Но когато мама си тръгваше се натъжих. Бистри сълзи, изпълнени с тъга се стекоха от очите ми, но баба и дядо бяха толкова радостни,  че ще прекарат малко време със своята  внучка, че не можах  да се откажа.

  След като  родителите ми заминаха се прибрах в стаята си . На малкото шкафче до леглото ми стоеше снимка, на която бяхме двете с мама. Знаех че в този момент и мама си мисли за мен и затова изтрих сълзите си и повече не отроних нито една сълза. През цялата седмица разказвах на баба и дядо случки преживени с мама. Разказвах  за прегръдките  подарявани ми от мама, изпълнени с топлина и обич. Дните минаваха бавно. Но ето че през един от дните,  докато четох книгата си,  на вратата се почука . На прага стоеше мама. Изпълнена с радост и щастие тя ме целуна по челото а аз я прегърнах с всички сили. Слънцето засия още по – силно, пеперуди  весело летяха наоколо…

От този ден аз никога не съм се разделяла с мама. Моята майка е всичко за мен.Топлината й е по силна от сияещото слънце. Тя озарява моето сърце. За мен нейното лице е най-красивото  нещо на света. Уханието й е по силно от това на розите. За мен без майката няма да да ни буди  утринта нежната целувка на светлината, а нощта едва ли щеше да бъде озарена от звезди и лунни лъчи.

Мама!  Колко пуст и сив, колко несигурен и тревожен щеше да бъде живота без нея!

Обичам те, мила, свята майчице! И винаги ще те обичам!

 Марияна Василева Василева 12 г с Козарево улица Възраждане  номер 17