Пис, пис, пис, писани,
малки, пухкави котарани,
подмятат си с креченцата
на баба ми кълбенцата.
Прела баба, па се спряла,
три аршина омотала.
От аршините решила
и кълбенца тя си свила.
Но поглежда към земята,
гледа, чуди се, горката: -
погледът ли й се мае,
двойно вижда ли, не знае?
Тез кълбета се търкалят
и по пода обикалят –
сиви, черни и пембени,
всички мръсни, но засмени.
Ах, че стана олелия,
с котки няма оправия!
Скочи баба на крака,
в преждата се омота.
Викна: - Ще ви хвана аз!-
Всички хукнаха за в час,
всички бързат да се скрият,
че ще има разправия.
Всяко някъде се скри,
но оставиха следи –
баба бързо ги откри.
Тъй спокойно е сега!
Спят по своите легла.
Бързо лягай си и ти,
Сънчо да не отлети!
0 коментара:
Публикуване на коментар