През гори и планини, в една далечна страна се издигал красив дворец. В него живеел Царят с двете си дъщери Антоанета и Розелайн. Розелайн обичала много цветята и непрестанно се грижела за тях. Тя била с чисто и добро сърце. Антоанета била завистлива, алчна и мързелива. Тя си имала гущер, който я следвал навсякъде.
Един ден Розелайн отишла на разходка в една горичка, в която се говорело, че е скрито „Огледалното” цвете. Докато бродела между дърветата, чула шум зад един огромен дъб и решила да види какво се крие зад него. Щом надникнала, видяла чудно хубав момък.Той също бил поразен от красотата й . В момента в който очите им се срещнали над главите им прелетял гълъбът, който носел щастие. Принцесата забравила за цветето, споходена от любовта. Ръка за ръка влюбените тръгнали към царския дворец. Когато стигнали до него царят ги посрещнал подобаващо.
А Антоанета гледала колко е щастлива сестра й и умирала от завист. Тя също искала момчето да я гледа с любов, както гледа Розелайн. Решила да развали връзката помежду им. Извикала със свирката си един гарван, който имал магична сила. Когато той кацнал пред нея, Антоанета му наредила да направи всичко възможно, но да разбие сърцата на влюбените. Той й се подчинил, защото служел на силите на Злото, което властвало в нейното сърце. Докато летял измислил своя коварен план…
През това време Розелайн и нейният любим се разхождали из царската градина. Очите им блестели толкова силно, колкото и лъчите на слънцето. Тя го завела в нейната леха пълна с красиви, дъхави цветя.
Принцът видял един розов храст, откъснал ярко – червена роза и я вплел в златните коси на своята любима. Точно в този момент, от небето паднало черно гарваново перо, напоено с отрова в косата й. Розелайн се се почувствала зле и се уплашила, ала любовта им била толкова силна, че магията не успяла да отрови чувствата им и да унищожи връзката помежду им.
Красивата принцеса прегърнала силно своя избраник и любовта им се разгоряла още по- силно в гърдите им.
Царят наредил на всички придворни да открият кой е поръчал магията за раздяла на двамата влюбени.
В онзи момент се появила и Антоанета, надявайки се да завари сестра си мъртва, а Принцът - свободен да се влюби в нея. Принц Ерик за първи път я видял, но въпреки лъчезарната й усмивка и красивите сини очи, почувствал че в нея не се крие добро сърце, както у сестра й . Освен това, както винаги, след нея се влачел гущера й Джордан .
Царят я попитал защо лицето и е тъй бледо. Тя тихо отговорила, че се е изплашила от държанието на коня, който дълго яздила из полето.
Освен това, била разтревожена от новината за случилото се със сестра й. Царят й повярвал, защото много обичал и двете си дъщери.
След този разговор Антоанета тичешком излязла от стаята. Като видяла колко много са влюбени Розелайн и Ерик, тя още повече се озлобила. Била готова да атакува отново. Решила този път да изпрати любимия си гущер със следващата коварна мисия.
Розелайн вече била спокойна и решила да тръгне на пътешествие със своя принц. Вечерта гущера се вмъкнал в единия джоб на раницата й. Рано сутринта тя облякла синия си дъждобран, а на рамо преметнала малката розова раничка и с Ерик тръгнали на път.
Дълго вървели през полето, докато най-после навлезли в тъмна и влажна гора. Те вървели смело проправяйки си път през храстите и през избуялите папрати.
На обяд се спрели да отпочинат и похапнат под един дъб. Докато обядвали гущера приготвял отровните шипове на опашката си, които имали с чудодейна сила. Измъкнал се незабелязано от скривалището си в раницата, докопал се до крака на Розелайн и се приготви да я убоде смъртоносно. Но в този миг влюбените се целунали горещо. Сърцата и душите им се слели в едно, а любовта им образувала вълшебен щит край тях. Гущера я убол няколко пъти, но без никаква полза. Той стоял и ги гледал учудено, а от шиповете на опашката му капела безполезната отрова.
Розелайн го видяла и не могла да повярва, че този път любимецът на сестра й е посегнал на живота и щастието й. Тя хванала гущера и го пуснала в раницата си. Вече знаела кой е причинявал всички беди.
Двамата с Ерик продължили смело пътешествието си. Те не се страхували вече от нищо, защото знаели, че магията на любовта ги пази от всички беди и нещастия.
Когато се завърнали в двореца разказали всичко на Царя. Той строго смъмрил Антоанета и решил да я накаже, но сестра и не позволила. Розелайн й простила всичко, прегърнала сестра си и тогава Антоанета почувствала,че душата й се пречиства, докосната от истинската любов.
След месец Ерик и красивата Розелайн вдигнали голяма сватба, на която всички се веселили до насита. А Антоанета най-после проумяла, че Любовта е най голямата магьосница и я скътала в сърцето си като безценно съкровище.
Марияна Василева, 15 г
0 коментара:
Публикуване на коментар