 |
| МЛАДИЯТ АВТОР: ДАНИЕЛ МИЛЧЕВ |
ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА КОСТУНУРКАТА ИВКА И НЕЙНИТЕ ПРИЯТЕЛИ
ГЛАВА ПЪРВА: ТРЕВОГАТА НА ИВКА
В гората беше лято. Костенурката Ивка обичаше да яде трева и падналите листа от клоните на дърветата. Но скоро дойде есента. Тревата започна да пожълтява. Листата на дърветата също падаха. Животните от гората се приготвяха за зимен сън. Само Ивка не знаеше какво да прави.
- Как ще живея цели три месеца без храна? – запита се тя. – Няма трева, няма клони. Къде ще ходя?
Вървеше си напосоки, мислеше и накрая й хрумна една идея – да отиде в топлите страни.
Тръгна към къщичката си, за да се приготви. По пътя срещна таралежа Бодливко.
- Къде си се запътила? – попита я той.
- Ще отида в топлите страни, защото там има храна, но първо трябва да се приготвя.
- В никакви топли страни не трябва да ходиш. А пък и това е много път. Как ще го изминеш?... Не можеш, все пак ти си костенурка, а вие сте много, много бавни животни.
- Моля!?
- Извинявай! Не съм искал да те обидя.
- Не е нужно. Ти си прав. Ние сме бавни. Но как ще живея тук ? Къде ще намеря храна по това време?
- Сетих се! – отвърна й той. – Ще живееш при мен. Аз имам достатъчно храна. Ще ядем заедно от моите запасите.
- Благодаря ти, приятелю! – каза му тя и заедно тръгнаха.
ГЛАВА ВТОРА: ИЗНЕНАДА ЗА КАТЕРИЧКАТА
Пристигнаха до дома на Ивка и тя си взе багажа. Беше готова за нанасянето в новия си дом. Когато стигнаха до него Бодливко й освети прохода.
- Това ли е твоето жилище? Много е широко! – възхити се Ивка.
- Майстор Кърти го направи така. Хвали него!
Домакинът влезе и постла листа върху един плосък камък.
След това й каза:
- Ще спиш тук.
- Чудесно! Благодаря! – каза Ивка и се огледа къде да остави багажа си.
- Уморен съм. Да лягаме! - предложи Бодливко.
Двамата легнаха. На сутринта станаха и отидоха до близкото поточе да се измият. Закусиха с малко от запасите на Бодливко и тръгнаха на разходка. Пътят им минаваше покрай Жабчовата къщичка.
После прекосиха малкото селце. Там обядваха паднали гроздове и малко червени листенца. На връщане се спряха пред сламената къщурка на Ивка и нейното семейство. Пред нея седяха майка й и старата й леля. Ивка малко се натъжи, но продължи все тъй бодро напред, рамо до рамо с новия си приятел Бодливко.
По пътя си се срещнаха с кълвача Пенчо.
- Къде сте се запътили? – попита той.
- Връщаме се от дневната си разходка. – отговори му Ивка. – А ти къде отиваш?
- Имам да правя ремонт. Катеричката иска да й разширя хралупата и да направя килер за лешниците, които събира. Искате ли да ми помогнете?
- С удоволствие! – отвърнаха в един глас костенурката и таралежът.
- Да тръгваме, тогава!
- Хайде! – извика бодро Ивка.
Приятелите се отклониха от пътя към дома си и продължиха към хралупата на катеричката Кати.
Когато стигнаха, в хралупата нямаше никой. Ивка и Бодливко видяха лист хартия, на която пишеше:
„Не съм вкъщи. Ще се върна, щом си набера лешници.”
От Кати
- Не мисля, че е нужно да я чакаме да се върне – реши Ивка. – Може да се върне късно, а това е много време.
- Ивка е права – каза Бодливко.
- Ами да, може да й направим изненада. – предложи кълвачът.
- Чудесна идея, Пенчо! – похвали го Ивка.
- Тогава, да започваме! – подкани ги Бодливко.
- Хайде! – енергично каза Ивка.
Започнаха ремонта. Пенчо се приготви и започна да кълве дървото, за да разшири хралупата. Шумът се чуваше на далеч.
Ивка, която седеше долу, предложи на Бодливко да направят подходяща украса за новата променена хралупа. Започнаха да търсят дълги сухи треви и разноцветни листа. От листата на клоните оформиха букви. Ивка изрязваше буквите, а Бодливко редеше листата, за да се получават думи. После костенурката сплете от сухите треви дълго въженце, на което окачиха листата с подредените думи. Пенчо, който беше свършил задачата си, им помогна да украсят входа на разширената хралупа.
- Мисля, че ще й хареса! – каза уверено кълвачът.
- Определено ще й хареса. – възкликна Ивка.
Притъмняваше вече, когато се чуха стъпки. Ивка, Бодливко и Пенчо се скриха зад един храст. Катеричката се връщаше уморена вкъщи. Тя носеше цяла кошничка с лешници. Изненадана погледна към новата си хралупа и видя украсата с надпис:
„ Честит нов килер, приятелко!“.
Кати много се зарадва. Тя веднага и с удоволствие започна да разглежда променената си хралупа. В този миг от храста изскочиха тримата приятели. Катеричката сърдечно им благодари за стореното от тях и ги нагости с лешници.Ивка и Бодливко бяха много уморени. Решиха, че трябва вече да се прибират. Пенчо също ги последва, доволен от свършената работа.
Тази нощ нашите приятели заспаха щастливи и доволни от сторената добрина.
Ивка щастливо се усмихваше в съня си. Не бяха се свършили добрите приятели. Днес и тя помогна, както и на нея бяха помогнали.
ГЛАВА ТРЕТА: ПРИЯТЕЛИТЕ ТРЪГВАТ НА ЕКСПЕДИЦИЯ
Ивка и Бодливко още спяха, защото до късно през нощта си говориха за доброто дело, което сториха. На сутринта станаха и отидоха да закусват. Тогава пристигна и Пенчо. Докато се хранеха Бодливко каза:
- Хей, приятели, искате ли да направим експедиция?
- Екс…пе…диция! Какво значи тази дума? – попита Ивка.
- Ами-и-и и аз не съм много сигурен, но мисля, че е да тръгнеш на дъ-ъ-ъ-лга екскурзия по света с определена цел – побърза да отвърне Бодливко.
- Да, добре!
- А ти, Пенчо, искаш ли да дойдеш с нас? Ще бъде по-весело ако сме трима.
- Съгласен съм. Но къде ще ходим и каква ни е целта?
- Целта на нашата експедиция ще е да намерим нови приятели, а сега ще ви покажа накъде ще потеглим. - каза Бодливко и ги поведе навън.
Намери купчина пясък, взе една пръчка и започна да рисува. След това им посочи нарисуваното, което приличаше на карта.
- Ние сме тук. На половин ден път от тук има пещера с много тунели. Ако я заобиколим ще видим тази поляна тук – посочи таралежът.
- Зная я. Много е красива! Може да отседнем там. – развълнувано каза Пенчо.
- Добра идея, Пенчо! Аз щях да предложа същото – подкрепи го Ивка.
- Хайде тогава, щом искате поляната, нека бъде поляната! – съгласи се Бодливко.
- Да тръгваме! – извикаха и тримата приятели, и се приготвиха за път.
След малко потеглиха. Времето беше хладно. Листата се пилееха от дърветата и покриваха малките горски пътечки, по които приятелите минаваха.
Най – сетне достигнаха до пещерата. Тя беше доста голяма. Пенчо страшно се уплаши и веднага прошепна:
- Мисля, че трябва да се връщаме. Много време ще отнеме докато я заобиколим.
- Прав си Пенчо, но сега точно не може да се върнем.
- Защо? – попита кълвачът.
Тогава Бодливко посочи небето. То беше посивяло от многото облаци. Вятърът ставаше все по-студен и силен.
- Като гледам, май ще има буря! – каза Ивка.
- Нямаме друг избор. – каза Бодливко.
- Какво значи това?
- Ще трябва да влезем вътре.
- В пещерата? Няма да вляза! – отвърна Пенчо.
- Но трябва. Може да има и градушка, а знаеш че много боли от нея.
- Добре тогава! Но щом спре дъждът веднага се връщаме.
- Обещавам! Хайде да влизаме преди да е почнал дъждът!
Така разговорът свърши и приятелите влязоха в пещерата.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА: В ПЕЩЕРАТА
Малко след като влязоха в един от дългите тунели на пещерата Ивка, Бодливко и Пенчо чуха шум от поройния есенен дъжд, който се лееше навън.
- Поне влязохме навреме! – каза утешително Бодливко.
- Да, сега няма да си намокря крилата.- рече Пенчо.
- Лошото е, че тук е прекалено тъмно. Нищичко не виждам.
- Приятели, вижте! Каква е тази светлина?
- Ивка, това не ми прилича на светлина!
Изведнъж Ивка чу някакви стенания идващи от същия ъгъл,откъдето се мъждукаше светлината.
- Пенчо, чувам нещо. – каза Ивка.
- И какво е то? – попита кълвачът.
- Прилича ми на плач.
- На плач ли?
- Приятели, за какво говорите? – не ги разбираше Бодливко.
- Да отидем ли там?
- Добре! Хайде Бодливко, Пенчо, да отидем при светлината! Този плач не ми харесва. Може би някой има нужда от помощта ни?
ГЛАВА ПЕТА: ИВКА НАМИРА НОВ ПРИЯТЕЛ
Като приближиха малко, Ивка доби смелост и попита:
- Кой и какво си ти?
- О, аз ли? Аз съм Лиско и съм лисица. Ами ти?
- Аз съм Ивка и съм костенурка. А ти как се озова тук?
- Моята история е много дълга. Разкажи първо своята.
- Ами, аз и моите приятели Пенчо и Бодливко решихме да направим експедиция. Приготвихме се и тръгнахме. Вървяхме около два дни и стигнахме до тази пещера, но започна буря и се наложи да влезем тук.
- Аз също имах приятели като твоите. Историята ми е почти същата като вашата, но моите приятели избягаха от страх и ме изоставиха тук.
- Много съжалявам! Искаш ли да станеш наш приятел?
- С удоволствие! Много благодаря – каза Лиско.
- Добре дошъл! И без това дойдохме тук, за да търсим приятели. А аз се казвам Пенчо.
- Вече не чувам дъжда. Сигурно бурята е спряла.
- Ура! Сега поне като излезем ще се виждаме. – каза възторжено Лиско и приятелите се упътиха отново към входа на пещерата.
ГЛАВА ШЕСТА : НА ЧАЙ С МАЙСТОР КЪРТИ
Дружината вече беше на входа на пещерата, когато дочуха странни звуци. Изведнъж някой ги поздрави:
- Здравейте! Какво правите в дома ми?
- Ами-и-и влязохме тук, защото-о-о имаше буря…. и трябваше да се подслоним и-и-и сега трябва да тръгваме! – заекваха те.
- Не се срамувайте, аз съм Майстор Кърти.
- О, здравейте майсторе, но сега трябва да продължим напред.
- Защо не се отбиете при мен на чай? Няма да ви бавя! Хайде, не се притеснявайте!
- Благодарим за поканата, но…!
- Но какво? Хайде, елате поне за малко!
- Е, добре! Щом настояваш…
Майстор Кърти им поднесе по чаша топъл билков чай от термоса, който винаги носеше със себе си.
- Как се казвате? Разкажете ми за себе си. – подкани ги Кърти.
- Аз съм Ивка. – представи се костенурката.
- Аз съм Пенчо и съм кълвач.
- Аз съм Лиско.
- А аз съм Бодливко. Ти ми напрви къщата, не помниш ли?
- Сетих се! Радвам се да се видим отново! Аз съм Майстор Кърти.
- Може ли един въпрос? Защо се наричаш Майстор Кърти? – попита Пенчо.
- Много ясно! Ние, къртиците сме много добри в правенето на дупки. Всички животинки, които живеят под земята търсят помощ от нас. Така ние се прославихме като майстори. И Кърти с удоволствие отпи от чашата с чай.
- Но защо си направил за себе си толкова голям дом? – сети се да попита Ивка, веднага щом си изпи чая.
- Ще ти обясня. – каза Кърти. Направих си дом с много изходи, за да мога да се спасявам от враговете си, когато изпадна в беда, а и да съхранявам хранителните си запаси за зимата.
Всички останаха доволни от отговора на майстор Кърти.
Приятелите благодариха за чая, сбогуваха се с майстор Кърти и излязоха от пещерата.
ГЛАВА СЕДМА: СЪБРАНИЕТО НА ЛАЛУГЕРИТЕ
Тъй като нямаха подслон, а се срамуваха да помолят Кърти да останат в дома му и тази нощ, се наложи да не спят, докато не си намерят топло местенце, в което да пренощуват. На сутринта продължиха да вървят, докато стигнаха до една полянка.
Там се бяха насъбрали много лалугери.
- Леле, не съм виждал толкова много животни през живота си! – удиви се Пенчо.
В този момент пред тях се изправи едно малко лалугерче.
То ги разгледа с интерес и ги попита, кои са и откъде са дошли.
Пътешествениците се представиха.
- Можете ли да ми помогнете? – каза то.
- За какво? – попита Лиско.
- Ами, елате да видите! Между другото, казвам се Лоли. Ще дойдете ли на нашето събрание.
- Хайде, може да им помогнем с нещо! – каза Бодливко.
- Не знам, не прибързваме ли! – усъмни се Ивка. – Все пак не сме поканени официално и не съм сигурна, дали това е правилно решение.
- Вината е моя. Понякога правя така. Ето, каня ви от името на всички! Но, за да ви стане по-ясно, елате с мен! – каза Лоли и поведе новите си приятели.
Съвсем скоро стигнаха там, където се бяха запътили. Всички знаем, че лалугерите живеят в близост до ниви. Нашите герои се оказаха в средата на една, поне според тях, огромна нива.
- Леле! През целият си дълъг живот не съм виждала толкова много трева. – каза Ивка.
- Не, не, това не е трева, а ръжена нива. Тук е нашият дом. – обясни Лоли.
Светът на лалугерите се оказа доста по-различен от познатия на приятелите свят. В ръжената нива имаше множество дупки, тунели и подземни галерии. Основното им занимание бе да събират храна за зимата.
Ивка и приятелите й разгледаха жилищата и складовете на лалугерите и се присъединиха към събранието. Те очакваха да видят нещо познато. Но ги очакваха истински изненади…
ГЛАВА ОСМА: ЕСЕННИЯТ ПРАЗНИК НА ЛАЛУГЕРИТЕ
На полянката застана един възрастен лалугер с голяма шапка направена от слама.
- Здравейте, командире! – каза Лоли и се поклони дълбоко. А после тихо прошепна на приятелите:
- Това е старейшината. Трябва да му се поклоните в знак на почит. – Ивка и останалите се поклониха. Тогава Бодливко заговори:
- Ваша чест, Лоли ни каза, че ви е нужна помощ, но още не знаем за какво.
- Е, аз ще ви обясня! – отвърна старейшината. – Ние, лалугерите вече сме събрали нужните ни запаси за зимата и искаме да направим есенен празник със състезания за бягане, скачане нависоко и надалеч и много други. За това ни е необходимо жури, което ще оценява справедливо състезателите. Решихме, журито да не е от лалугери.
- А защо трябва да е така? – попита Пенчо.
- Ами, ако някой от журито е лалугер, то той може да гласува за свой близък, затова вие сте идеалните за тази работа.
- Благодаря за доверието, но кога ще бъде празненството? – попита Лиско.
- Оставям Лоли да ви обясни останалото. – каза старейшината и тръгна нанякъде.
- Приятели, елате с мен! – каза Лоли и ги изведе навън. – Празненството ще бъде още утре, но задачата ви изобщо не е трудна. – и той им обясни останалото.
Слънцето вече залязваше. Нощта се спускаше бавно и неусетно.
- Трябва да пренощувате навън! При нас, за съжаление, няма достатъчно място да ви подслоним. – каза малко притеснен лалугера и се прибра.
- Е, ще преспим тук! Една нощ е. А след празненството им ще се приберем по домовете си– рече Ивка.
- Ох, уморих се вече! – промърмори Бодливко и си легнаха.
Спаха доста неудобно, а и навън ставаше все по- студено…
Дойде сутринта. Приятелите се събудиха в лошо настроение, но мисълта за предстоящият празник скоро ги развесели.
Състезанията започнаха. Ивка и нейните приятели седяха на една голяма купчина пръст и наблюдаваха отвисоко състезателите.
Те оценяваха справедливо и много се забавляваха. Атлетите бяха най – различни, имаше и много наградени. Но победените не останаха тъжни, защото след състезанията имаше богато угощение. Нашите приятели ядоха пиха и се веселиха чак до залез слънце. След това, като се сбогуваха с Ло-ли и с новите си приятели, потеглиха към гората.
Пътуваха цяла нощ и пристигнаха рано на другия ден.. Седнаха на една полянка, за да си поговорят преди да се разпръснат по домовете си..
- Е, време е да се разделим! – каза Ивка и се прегърнаха.
- На пролет пак ще се видим! – каза Лиско и пое към дома си, в който майка му го чакаше с нетърпение.
Пенчо реши да изпрати приятелите си до дома на Бодливко и Ивка, а после се върна в уютния си дом, готов да посрещне зимата.
А Ивка и Бодливко се прибраха доволни от преживяното през тази есен и весели, за щото бяха сигурни, че напролет приключенията им ще продъл-жат. но най- радостни бяха затова, че ескпедицията, която предприеха се оказа успешна и бяха открили толкова много нови добри приятели.
К Р А Й
0 коментара:
Публикуване на коментар