В парка

Вече есен е, но още чувам в парка

онзи смях и детски гласове.

Вече есен е, но още чувам в парка,

весели, щастливи викове.

Със сестра ми на воля вечер в парка

разхождахме се, смяхме се без мярка.

Лятото тихо с топъл дъх шептеше:

“Довиждане, деца!” А ехото ехтеше.

Там, в парка, нашата пейка позната,

седи сама, погълната от тишината.

Гледа красивия танц на листата,

тъгува, че вече не вижда децата.

Няма ги смехът, стигнал небето почти,

лудешките игри и нашите мечти

Едно дете пред парка тъжно шепти:

“Благодаря ти за летните, за хубавите дни!” 

ТАНЯ ТОНЕВА - 3 клас